Вражалец – смях през сълзи

Умението да се надсмиваме над самите себе си

Социално-битовата комедия „Вражалец” не се играе за първа година на сцената на театър „Българска армия”, но продължава да бъде една от най-гледаните, търсени и предпочитани постановки от зрителите.

Осъвремененият прочит на разказа на Стефан Костов (от 1933г.), изигран от едни от най-обичаните български актьори в състав, Димитър Рачков, Асен Блатечки, Любомир Нейков, Светлана Бонин, Деси Бакърджиева буквално взривява публиката. Действието е изключително динамично, въпреки факта, че актьорския състав не е голям. Героите на сцената са съпричастни с реакциите на публиката и до голяма степен се ръководят от тях.

Историята се развива в китно българско селце, където един ден пристига вражалец, който предсказва на местния „елит”, че съвсем скоро при тях ще пристигне някой, който ще им помогне да потече река от злато и да придобият огромно богатство. Тази новина поставя начало на суматохата, интригата и конфликта между съселяните в лицето на кмета, попа и двете „активистки” Босилка и Цвета.

На края на пиесата героят на Димитър Рачков се обръща към публиката с въпроса: „На кого се смеете? На себе си?”  Този финал поставя зрителите в неудобната ситуация да разгадаят и разберат на кого се смяха по време на постановката: на героите, на себе си или на времето, в което живеем и социалните различия, породени от ценностната система на всеки един.

Саркастичният поглед към действителността, към който Стефан Костов се е стремял е изцяло запазен в постановката. Пиесата „Вражалец” на Георги Стоилов  е история за наивността и глупостта, алчността и нравствената поквара, до която може да падне човешко същество в стремежа към несметни богатства, но пресъздадена по забавен и ироничен начин. И именно това я прави желана, търсена и интересна на публиката. Това се дължи и на факта, че тематиката е до болка близка на хората, а както знаем, това, което е най-добре познато и в което се припознава човек, то му е и най-интересно.

„Вражалец” – смях през сълзи

Умението да се надсмиваме над самите себе си

Театър „Българска армия”

Автор: Ст. Л. Костов

Постановка: Георги Стоилов

Сценография: Нина Пашова

Музика: ФСБ