Деян Донков – роли в театъра, киното и телевизията

Към днешна дата той е разпознаван навсякъде. Ролите му позволяват почитателите на киното и театъра да се докоснат до перфектната му игра. Той признава, че, неговата страст е театърът, от където стартира и успешната му кариера. За истинските ценители на театъра в България, името Деян Донков е широко популярно вече повече от десетилетие.

Негови ментори в НАТФИЗ са Енчо Халачев, Снежина Танковска и Крикор Азарян. Дебютира с ролята на Сольоний в „Три сестри“ от А. П. Чехов в театър „София“ – 1998г. Малко, след като се дипломира, изиграва и ролята на Валмон в „Опасни улици“ и получава Аскеер през 1999 за изгряваща звезда.

Започва своя звезден път с блестящ старт и успехите му не спират да се множат и да печели все повече фенове чрез изкуството, на което се е посветил. Името му се свърза с неостаряващи постановки като „Хъшове“, в която играе ролята на Попчето и „Полет над кукувиче гнездо“, отново на сцената на Народния театър.

Влиза блестящо в ролята на вечния прелъстител Дон Жуан в „Дон Жуан“ по Жан-Батист Молиер. Получава адмирациите на публиката в образа на Отело в „Отело“ и Кент в „Крал Лир“ от У.Шекспир. Дава своя принос и в произведението с множество интерпретации и грабващо със своята загадъчност на Чехов – „Вишнева градина“.

Деян Донков признава за Сирано, образът, който изиграва в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, че много се доближава до него с това, че гледа да отлага своите желания, за да бъдат по-мечтани. „Обичам да ме мразят – такъв е моят нрав!…“ безцеремонно заявява Сирано и Донков открива в тези думи отново приликата си с героя с огромния нос.

Освен награда за изгряваща звезда през 1999 година, през 2001 става носител на САБ, за най-добра мъжка роля за Лазар в „Бая си на бълхите“ от Б.Папазов, отново САБ през 2003 за най-добра мъжка роля за Платонов в „Платонов“ от А. П. Чехов, Аскеер през 2004-та за поддържаща роля за Беляев в „Месец на село“.

През 2007 година заслужено получава отново приза за главна мъжка роля за внушителното представяне на Дон Жуан в „Дон Жуан“. Други негови изяви на сцената също заслужават необходимото внимание като Богомолецът в „Бетовен 21″ от К. Илиев и Иванов в „Иванов“ от А. П. Чехов.

Участва в поставени представления в театър „Българска армия“ като „Напразните усилия на любовта“ от У. Шекспир. Също така, играе на сцената и на Държавен сатиричен театър, театър „София“, ТР „Сфумато“, МГТ „Зад канала“ и разбира се Народен театър „Иван Вазов“.

Емблематичните му роли в театъра му осигуряват несъмнената репутация на артист, който се е доказал, но той продължава своите изяви и на сцената на съвременното българско кино. С ролите си в „Огледало на дявола“ (2001), „Подгряване на вчерашния обед“ (2002), „Емигрантио“ (2002), „Изпепеляване“ (2004), „Деца от восък“ (2005), „Хиндемит“ (2008) и „Под прикритие“ (2012), той става популярен и сред широката публика, която отделя по-голямо внимание на киното.

Той се превъплъщава в роли от различен характер – военен, учител, полицай – в ролята на Васил Николов в „Под прикритие“. Култовият български сериал жъне голям успех сред масовата аудитория, която с огромен интерес проследява динамичния живот на подземния свят.

За огромно съжаление, героят на Деян Донков е убит и няма да имаме удоволствието да го гледаме в следващия сезон на сериала, но пък можем да проследим следващите му превъплъщения в „“Още една мечта“ и „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела“, както и да го видим в един от най-очакваните нови сериали – „Четвъртата власт“.

Участието му във филмови продукции започва от роля на барман в „Дунав мост“ през далечната 1999, а години по-късно, преди всички да го разпознават, след като изиграва ролята си в „Под прикритие“, талантът му е забелязан на световно ниво и получава възможността да участва в холивудските продукции „Thick and thieves“ и „ Hitmen“.

В личния си живот той се радва на син, който носи неговото име и красивата си приятелка, която е небезизвестната Радина Кърджилова. Една от последните им медийни изяви заедно, беше в нашумялото риалити „Къртицата“, в което публиката отново имаше възможността да наблюдава отблизо характерите, поведението и отношението между популярни лица от светския живот в България.

Деян Донков успешно балансира образа си на секссимвол и утвърден сериозен актьор. Печели публиката след всяко свое представление и оставя в очакване на следващата кино роля, своите почитателки, които с нарастването на неговата слава се увеличават.

Вълната от актьори, започнали активно своята работа през последните десетина години, за голямо щастие, се оказват талантливи, амбициозни и изключително креативни. Българското кино и театър, от поколения назад са на почит. Все още с огромно удоволствие гледаме класически филми създадени през 70-те и 80-те години на миналия век. И е похвално, че новото поколение актьори и режисьори, успяват да отговорят на интересите на публиката и да задоволят жаждата за българско кино.