Евгени Будинов – талантлив, чаровен и истински

Евгени Будинов е роден преди 31 години в София. Той израства в Банкя, от където започва пътят му към голямата сцена. Ето какво разказа самият той за първите си стъпки в актьорството:

– Това ме привличаше още от малък. Като ученик постъпих в самодейната детска трупа „Смехурко”. Ръководителката Цвета Лазарова, която преподава и до днес, ме спечели за актьорската работа. В десети клас постъпих в юношеското театрално студио към театъра „Сълза и смях” при проф. Венцислав Кисьов, който ме подготви за НАТФИЗ.

Будинов влиза успешно в академията. А ролята, с която се дипломира е на Мравката в култовото представление „Хъшове” на Александър Морфов. За кратко се изявява в Бургаския театър „Адриана Будевска”, a от 2007 г. е част от трупата на МГТ „Зад канала“.

Срещата ми с него е точно ден преди поредното му заминаваме на гастрол, заедно с трупата на МГТ. В тази връзка започваме разговора с това как го приема публиката в страната?

– Много възторжено. В провинцията имаме повече публика, отколкото в столицата. Може би, защото там са зажаднели за такъв тип театър.

Мислите ли, че софиянци малко са се разглезили, имайки предвид, че тук всекидневно се играят различни представления?

– Може би са по-разглезени, но въпреки това си имаме верни фенове, които продължават да идват, защото знаят, че нашият театър поддържа своето ниво и не си позволява да разочарова зрителя.

В момента участвате в „Недоразбраната цивилизация” на Теди Москов. Разбрах, че сценарият на представлението се е писал и се е доразвивал по време на самите репетиции. Разкажете ни как преминаха те?

– Винаги е предизвикателство да работиш с Теди Москов. За мен той е гениален. Неговите спектакли са авторски, той измисля текста заедно с актьорите и за актьорите. Цялата организация около представлението беше много екстремна, винаги всичко беше на ръба, до последно не заехме дали ще се получи. Това е малко трудоемко за актьорите, но пък усилията си струват и на лице е едно много различно и качествено представление.

Разкажете ни малко повече за самия спектакъл?

– Прекрасен спектакъл пълен с много самоирония. Много е смешно, но и малко тъжно. То изважда и пресъздава всички български черти, цялата българщина, която се крие в нас. Представлението разказва за народа „Ние”, който е произлязъл от тракийците, които са произлезли от трушийците и ракийците. Аз играя представител на този народ „Ние”, който няма лична хигиена. (смее се)

Спектакълът е много оригинален. Той ще допадне на различни видове публика – на хора, които не са толкова начетени, но и на хора, които са като Теди – много интелигентни, тъй като текстът крие интересни послания. Мога да кажа, че „Недоразбраната цивилизация” е едно страхотно интелектуално зрелище и всички актьори много си го обичаме.

Позволявате ли си импровизации на сцената?

– Позволявам си, но е важно да има чувство за мярка, да се съхрани идеята на автора и режисьора. Сладко е да се импровизира, но хубавата импровизация трябва да е подплатена. Трябва да си много подготвен, за да си я позволиш. Иначе е безсмислено да импровизираш просто така.

Имали ли сте гафове по време на представление?

– Случвало се е да не ми тръгне музиката в точния момент, осветлението да е различно, да си забравя репликата, да кажа нещо друго. Но в такъв момент трябва да си много добре подготвен, за да знаеш как да реагираш. Актьорът трябва да е готов за подобни екстремни ситуации, тъй като това е живо изкуство.

Много често пък неща, които ти се струват като гаф, провокират другите актьори. Това възбужда актьорската природа и в такъв момент те също започват да играят по различен начин.

Играта пред камера или пред публика Ви носи по-голяма тръпка?

– Пред камера ми доставя по-голямо удоволствие. Но по-висок е адреналинът в театъра, заради живия контакт с публиката. По-сложно изкуство е театърът, тук играеш час и половина и нямаш право на втори дубъл.

Киното е друга тръпка. В него най-често се снима края на филма, след това средата и ти трябва да си изградил образа в главата си, за да не допускаш грешки. Но със сигурност актьор, който е преминал през школата на театъра се справя добре и в киното.

Когато в разговора ни се намеси темата за киното, Будинов видимо се оживи. Сподели, че една от най-любимите му роли е тази на Гецата в „Корпус за бързо реагиране”. Причината е,че тя е писана специално за него от Васко Мавриков и Станислав Дончев. За радост на всички фенове на българското кино актьорът обяви, че филмът ще има продължение.

– В момента съм съсценарист на втората част на филма заедно с Васко Мавриков и Станислав Дончев. Почти сме готови със суровия вид на сценария. След това ще трябва малко да го по ошлайфаме. Също така продължаваме със събирането на парите, за да можем да заснемем лентата.

Драматични или комедийни роли предпочитате?

– Аз обичам нещата да са на ръба. Обичам трагикомедията. Харесва ми героят да е поставен в драматична ситуация, да има голям проблем. Същевременно това да е представено по такъв начин, че публиката да се забавлява и да се смее. Ако искаш да кажеш нещо, което да бъде чуто и разбрано от хората, най-добре е да се каже смешно. Тогава то достига до тях по-лесно.

Какво искате да направите от тук нататък, къде бихте искали да участвате?

– В момента с Мариус Куркински репетираме „Суматоха” на Йордан Радичков. Много съм щастлив, че ще стана част от това представление.

Мечтая да завършим успешно втора част на „Корпус за бързо реагиране”. Бих искал да се снимам и в друг филм. Много ми се участва и в сериал, но да имам хубава роля в развитие.

Отделно с едни приятели правим студио като заведение за партита в Банкя. Надяваме се да има и малко кино за 20 човека, където да можеш да ядеш, да пиеш и да гледаш филми, но не и да пушиш, защото от 1 юни влезе забраната за пушене на обществени места, (отбелязва актьорът с леко накривена усмивка, тъй като той самият е пушач.)

Предполагам, че доста от почитателките на Евгени са очаквали да видят отговор на въпроса „Дали сърцето му е свободно”. За съжаление обаче ще трябва да ги разочаровам, тъй като актьорът заяви, че не отговаря на лични въпроси.

Евгени Будинов може да гледате в представленията: „Дама Пика”, „Балкански синдром”, „Недоразбраната цивилизация”, „Демонът от Скопие” на МГТ „Зад канала“. Последното от тях е лично препоръчано от актьора. За него той казва, че е нещо невиждано за българската публика и със сигурност ще се хареса на почитателите на черния хумор.