Изкуството на комедията: Преоткрий театъра!

„Елате на театър“, призовава Мариус Куркински с новата си пиеса на сцената „зад канала“. Елате на театър, за да надникнете през ключалката, да се потопите в морето от емоции, смисли и идеи, които ни помагат да преоткрием живота.

На 9 декември в Малък градски театър „Зад канала“ стартира „Изкуството на комедията“ – вторият поглед на режисьора Мариус Куркински към пиесата на Едуардо де Филипо. Комедията, написана преди повече от 5 десетилетия, успява да събере днес един уникален и силен актьорски състав. В ролите са Петър Калчев, Владимир Зомбори, Христо Пъдев, Симеон Бончев, Евгени Будинов, Василена Атанасова с участието на Владимир Димитров, Стела Ганчева и Георги Костадинов. Постановката е и дебютът на Герасим Георгиев – Геро в Малък градски театър.

Едуардо де Филипо е един от най-търсените италиански драматурзи на миналия век. Същинско „дете на изкуството“, отраснало в семейство на актьори. Създава свой театър, школа за драматурзи и написва над 55 пиеси, сред които най-известните са „Филумена Мартурано“, „Събота, неделя, понеделник“, „ На лъжата краката са дълги“, „Неапол – град на милионери“, „Голямата магия“ – играна и на българска сцена. По негови пиеси са заснети филми, превърнали се в класика.

Въпросът, поставен от прочутия италианец, е дали театърът извършва полезна дейност за тези, които идват да го гледат. Това е пиеса, която преосмисля ролята на актьора и значението на театралното изкуство, но тя не е само за хората от сцената, а „за всички нас, тъй като проблемите, които третира, се отнасят до нашия живот и до този на нашите деца“. Пиеса, която внушава респект и към всички останали професии и занаяти.

„Това е поглед в душата, поглед вътре в себе си“ – разкрива Мариус Куркински. Постановката ни провокира да се замислим доколко човек е посветил живота си на това да бъде полезен за другите. Не случайно има лекар, учителка, чиновник, свещеник, държавник. Тук идва моментът да се запитаме – как тези професии помагат на обществото, как обществото се отнася с тях, как си вършим работата? „Изкуството на комедията“ ни напомня да се вгледаме вътре в нас самите и винаги да търсим вината първо в себе си, преди да обвиняваме другите.

Мариус не показва нови акценти, не се опитва да осъвремени пиесата, написана през далечната 1962 г. Напротив, той се ослушва за архаичното, търси старите гласове от сцената, запазва репликите такива, каквито са. Актуалните моменти са чудовищно присъствени в репликите на героите, достатъчно е просто да ги проумеем. „Те са старозаветни, нещо вечно е залегнало в тях.“

Пиесата пресъздава духа на отминалата епоха – Италия през 20 век, едно от малките, отдалечени и бедни градчета с неговите проблеми. За наситеното внушение помагат и ефектните декори. Сценографията и костюмите са дело на Петя Стойкова, а допълващата музика е на Емилиян Гацов – Елби.

„Изкуството на комедията“ не е типичната комедия. Както в повечето пиеси на Де Филипо зад усмивките се крие известна горчивина. Историята е вдъхновена от реални ситуации, а диалозите са по-живи и от тях. Защото представлението е точно това – „Диалози, по-верни от действителността“. Разговори, при които реалността става по-ярка, изоставя фалша и вълнува съзнанието.

В дома на префекта Де Каро влиза бедният актьор и действието се завързва. Срещат се хора, преплитат се съдби и истории, трепети и болки, а префектът се чуди: театър ли е или истина? А има ли значение? Щом нещо се случва на сцената, то ще се случи и в действителността. Ако някой умира, значи някъде има или ще има мъртвец. „Важни са обстоятелствата: тези, които причиняват смъртта.“ И именно хората трябва да действат и да се борят срещу обстоятелствата, за да бъдат полезни, за да бъдат хора в своите професии.

„Изкуството на комедията“ е пиеса за преоткриване, една смела интерпретация на Мариус Куркински за „най-живите души“ от публиката и диалози, поръсени със смях, пропити с тъга и потопени в истина. Елате на театър!