Spisanie.to

История на музикалния театър – “Коса”, “Цар Лъв”, “Котките”

Музикалният театър съчетава в себе си красотата на танцовото изкуство и силата на музиката, а невербалното поведение на танцьорите бива подкрепено с актьорско майсторство. Театралният спектакъл предлага истинска наслада за сетивата.

В началото на двадесети век мюзикълът придобива широка популярност. Особеното при него е, че той няма строго определена продължителност, но обикновено се развива в две действия с кратка почивка между тях, а обичайната продължителност на един такъв спектакъл може да варира от един до три часа. Музиката, използвана в музикалния театър, може да бъде изцяло оригинална, но е възможно и да бъде “взета назаем”.

Мюзикълите са смятани за театрална форма на опера, но има няколко основни разлики между двата вида изкуство. Мюзикълите обикновено имат придружаващ диалог, макар и да съществуват примери изключения. Те са форма на изразяване, която разчита на своята близост с публиката и затова използваният в тях език е онзи, който е присъщ за целевата аудитория. В музикалния театър превес взема ролята на актьора, а ролята на танцьора и певеца са инструменти, с които той си служи.

В Китай има различни традиции по отношение на театъра и музиката. Обособени са така наречените “минимюзикъли”, които представляват мюзикъли, адаптирани за юноши, изпълнявани в училище и от младежки групи.

Творбата “The Black Crook” е считана за първата оригинална пиеса на английски език, която най-много се доближава до съвременното разбиране за мюзикъл. Премиерата на спектакъла е в Ню Йорк на 12 септември 1866 година. Продължителността му е изпитание за търпеливостта на зрителите – пет часа и половина. Въпреки това, мюзикълът се поставя на сцена почти петстотин пъти. Същата година на сцената излиза и първата музикална комедия – “The Black Domino”. А през 1898 година на сцената на Бродуей е поставена първата комедия, която е дело изцяло на афро-американци и изцяло с тяхно участие – A Trip to Coontown.

Успехът на музикалния театър изглежда във възход, но по време на Голямата депресия обществото е ангажирано с това да удовлетвори своите базисни потребности и да се грижи за прехраната си, поради което се отделяли все по-малко средства за забавление и посещаемостта рязко намаляла. Но мюзикълът оцелял. И след втората половина на двадесети век музикалният театър започва да поставя по-сериозни и мрачни проблематики, които са изпълнени с насилие, самоубийства, убийства, истории за това да бъдеш психопат или разглеждащи темата за задгробния живот.

Музикалният театър “Уестсайдска история” (1957), обявен за най-добрия филмиран мюзикъл на всички времена, пренася персонажите на Ромео и Жулиета в съвременното ежедневие на Ню Йорк, където двамата са представители на две враждуващи помежду си етнически банди – “Ракетите” и “Акулите”. Главната роля в него е поверена на актрисата Натали Ууд, а негови режисьори са Джеръм Робинс и Робърт Уайз. С много награди за режисура и актьорска игра, филмът получава “Златен глобус” за най-добър мюзикъл. Определен като ценно културно наследство, през 1997 година филмът се съхранява в Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Мотивът за расовото и етническо напрежение продължава да бъде експлоатиран и през следващите десетилетия. Мюзикълът “Коса” е отличен пример за интегрирането на темата за толерантността във взаимоотношенията в театралните спектакли. Неговата премиера на 29.04.1969 година на Бродуей му спечелва широка популярност сред обществените групи. Макар и игран на по-малки сцени, едва на сцената “Билтмор” получава заслуженото признание. Основното послание, което носи този филм, е мир за всички. Той е естествен израз на гражданските движения по целия свят, които се обявяват за прекратяване на военните действия и за потискане на разрушителните импулси у хората.

Компанията “Уолт Дисни” адаптирала голяма част от своите анимации към мюзикъли – “Красавицата и Звяра”, “Цар лъв” и “Аида”. Забележителен успех постига “Цар лъв”, чийто саундтрак включва песни, които са дело на Елтън Джон.

Един от най-успешните мюзикъли за всички времена остава “Котките”. За първи е поставен на сцена на 11.05.1981 година. След успеха, който е пожънал тогава, той е бил изигран повече от двеста и петдесет пъти в различни страни, а освен това е рекордьор като най-продължителния мюзикъл в историята на британския театър. Вдъхновен от поемите на Т. С. Елиът, под звуците на Андрю Лойд Уебър и изпълнението на “Memory” на Илейн Пейдж, “Котките” е известен дори в онези среди, в които музикалният театър не е популярен.

Музикалният театър търпи множество промени през десетилетията и продължава да се развива. Макар и да не е считан за популярен жанр, той има своите верни почитатели.

Ангелина Делчева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :