Мюзикълът Чикаго – празник на греха

Обичам да пиша ревюта, но отдавна не съм попадала на нещо, което достатъчно да ме впечатли, за да направя това. Сега обаче си намерих такъв текст и не мога да не се изкажа по темата. В ревюто ми няма да има само похвали, защото най-малкото не е градивно, пък и не е смислено.

Ще се радвам да се намери някой, който да прочете написаното от мен и в последствие да посети спектакъла. Не съм нито критик, нито експерт, но мнението ми се опира на много години гледане на театър и много посетени постановки и мисля, че поне съм искрена.

Нямам голям опит с мюзикълите, но много обичам този жанр. По филмовите варианти се запалих много след „Мулен руж“, а първият театрален мюзикъл, който съм гледала е „Ах този джаз“. В началото ми беше странно, защото този тип произведения не приличат на нищо друго, но любовта ми към киното, театъра и музиката ме накараха бързо да свикна и да заобичам жанра.

Затова когато видях заглавието „Чикаго“, любопитството ми веднага ме отведе до касата за билети. След 2 опита (първият път не можах да отида поради независещи от мен причини) аз силно се молех да си заслужава. И не съжалявам за нервите и трудностите, които ми костваха посещаването на спектакъла.

Ще разделя мнението си на 2-ве части – неща, които ми хареса и такива, които не ме впечатлиха особено. Преди това трябва да направя уточнението, че съм гледала само един от съставите и мнението ми се базира само на него, а не на всичките три.

Какво ми хареса?

Това, което най-много ме впечатли е усещането за нещо голямо. Дори не говорим за театър, а за спектакъл, много зрелищен и красив. Множество актьори, танцьори, музиканти, статисти и т.н. Чувстваш се като част от огромна машина и си потопен в зрелището от първата до последната минута. Декорът също добавя допълнителен щрих към това усещане.

Музиката е много добра, и като изключа 1-2 песни, които ми се сториха малко излишни, музикалното оформление определено ме впечатли. Някои от песните те карат да си ги припяваш след излизането от салона, което е един голям плюс за спектакъла.

Сюжетът е интересен, въпреки че не е най-силната черта на мюзикъла. Но все пак е направен по класика, играна безброй пъти в Америка, Англия и в други страни. Което вероятно значи, че не е за пренебрегване и сюжетната линия.

Човек, през цялото време се чуди, дали главната героиня ще бъде спасена от смъртната присъда, въпреки че това е известно на хората интересуващи се от театър. Но потапянето в мюзикъла е толкова пълно, че забравяш това, което знаеш и чакаш с нетърпение краят.

Не мога да пренебрегна и добрият актьорски състав. Овациите на публиката ясно показаха, пристрастията и към определени актьори. Ще ми се да откроя Александър Мутафчийски, Атанас Сребрев и Марияна Арсенова. Не че другите не ми харесаха, просто тези тримата блеснаха най-силно в очите ми в съчетанието на актьорска игра и пеене.

Пък и тримата добавиха голяма доза чар, с което направиха героите си по-симпатични. Ще ми е много интересно да видя и някой от другите състави, за да направя паралел. Намесването на публиката в сюжета и събитията, които се случват между редовете, дават усещането че хората са част от спектакъла. Този похват е доста интересен и оставя приятно усещане у зрителя.

Какво не ми хареса?

Това, което най не ми хареса е липсата на разбиране, когато се препокрият музиката и диалога. Идеята е интересна, но аз, седейки на 3-ти ред много често не успявах да чуя нито диалога, нито текста на песните.

Другият минус според мен беше продължителността на спектакъла. Знам, че няма как такъв дълъг сюжет и толкова песни да се вместят в час и половина или два, но трите часа определено са много и изнервят леко зрителя.

И на последно място искам да отбележа преиграването на някои от актьорите. Целта да се покажат много емоции едновременно понякога изиграва лоша шега. Подчертавам, че не съм специалист и мнението ми не е професионално, а от позицията на един зрител, макар и опитен.

Моята оценка за Мюзикъла „Чикаго“ на Музикалният театър е 8 от максимум 10. Общата ми оценка за мюзикъла е положителна и аз бих го гледала отново. Препоръчвам на всеки, които обича театъра и музиката да посети спектакъла. Не мисля, че ще съжалявате.