Spisanie.to

Петър Калчев – Да правиш това, което обичаш

Петър Калчев започва да се занимава с актьорство от любопитство, което по-късно прераства в любов към професията. След завършване на средното си образование е твърдо решен да следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ.

Няколкото неуспешни опита да влезе в академията не го отказват и той продължава да се бори за мечтата си. По стечение на обстоятелствата през 1998 г. записва актьорско майсторство за куклен театър. Въпреки това той получава своя шанс да бъде на сцена и дебютира в Драматичния театър в Пазарджик, където прекарва две години. От 2000 г. е част от трупата на МГТ „За канала”, където работи с режисьори като Мариус Куркински, Лилия Абаджиева, Бина Харалампиева, Пламен Марков и др.

През 2012 г. той доби медийна популярност с ролята на полицая Румен Здравков от телевизионния сериал по Нова телевизия „Отплата”.

Петър Калчев може да гледате в представленията: „Охранители”, „Балкански синдром”, „Ритъм енд блус 2”, „Шведска защита” в МГТ „Зад канала”.

Как избрахте актьорството за своя професия?

Аз много късно се ориентирах към тази професия, вече учих в техникум във Варна. Въобще не съм си мислил да ставам актьор. В семейството ми няма артисти или хора, занимаващи се с театър. Съвсем случайно във вестник попаднах на една обява за курсове по актьорско майсторство. Проявих любопитство, записах се и всичко започна на шега. Тогава не съм си мисли, че ще стигна до кандидатстване във ВИТИЗ, приемане, завършване и т.н.

Разкажете ни за кандидатстването ви във ВИТИЗ?

Аз кандидатствах само с актьорско майсторство за драматичен театър. Два пъти подред ме късаха на кандидатстудентските изпити. След първия ми неуспешен опит, в далечната 1991г., се наложи да вляза в казармата. След като се уволних, отново кандидатствах, но отново не ме приеха. Тогава започнах да посещавам школа за млади таланти към драматичния театър във Варна. Там ме посъветваха при следващото ми кандидатстване да запиша и ”Кукли”. На следващата година се вслушах в този съвет. Отново не ме приеха „Драма”, приеха ме „Кукли”. До този момент никога не съм си мислил, че ще се занимавам с това. Но пък там ми хареса класа, преподавателите, начина на работа и останах в тази специалност.

А след завършването, практикували ли сте куклен театър?

Съвсем малко. Участвах в представлението „Буратино”, по покана на режисьора Славчо Маленов. След това участвах в още едно куклено представление. Така в рамките на година се занимавах с куклен театър. Но винаги, дълбоко в себе си аз съм вярвал,че ще бъда драматичен актьор.

Как станахте част от трупата за МГТ „Зад канала”?

Директорът на МГТ – Бина Харалампиева беше дошла да поставя „Коварство и любов” от Шилер в пазарджишкия театър, в който работих. Аз играех главната роля в представлението. Тя ме видя, хареса ме и ме взе. Но може би всичко е въпрос на късмет и на съдба, защото има много талантливи мои колеги в провинцията, които не са успели да получат своя шанс.

Вие участвате в едно много успешно представление „Охранители”, което се играе повече от 10 години. Каква е тайната за дългогодишния успех на една постановка?

Да, „Охранители” се играе вече 11-та година. Тайната, един Господ я знае. Тя е съвкупност от много неща. Някой път полагаш страшно много усилия, имаш добър сценарий, добър режисьор, актьори, но пак не става добро представление. Друг път материалът не е нищо особено, както в „Охранители”, но нещата се получават. Аз си спомням, че когато четохме сценария на първата репетиция, никак не ни хареса. Той беше написан в типичния английски хумор, имаше доста нецензурни моменти, почти липсваше действие. Но благодарение на кукления режисьор Съни Сълински и на нашия ентусиазъм, и хъс за работа (тогава бяхме млади момчета) (смее се) се получи този толкова успешен спектакъл. Всичко стана, без да искаме. Аз мисля, че когато има удоволствие от работата, когато всички са единомишленици и си помагат, нещата просто се получават. В театъра всеки трябва да си знае мястото и задълженията, трябва голяма дисциплина, за да се получи нещо наистина стойностно.

А кое е най-важното актьорско качество?

Според мен това е постоянността, защото актьорската професия не е само в светлините на прожекторите и бурните ръкопляскания. Всъщност работата е трудна, нужно е много търпение, за да дочакаш своя момент. Сега гледам, че младите ми колеги веднага след като завършат, даже преди да са завършили, имат шанса да снимат,стават популярни доста рано. От една страна, това е хубаво, но от друга – човек трябва да е много здраво стъпил на земята, за да не си помисли, че е „хванал Господ за шлифера”, както се казва. Много е важно да не се главозамаеш, да не спираш да работиш и да се самоусъвършенстваш.

Вие обичате ли да ходите на театър?

Много обичам да ходя на театър, но за съжаление нямам много време. В началото повече ходих, като студент пък всяка вечер, но сега ми е малко по-трудно. Яд ме е, че вече не го правя толкова често и се упреквам за това. В момента съм си набелязал няколко представления, които задължително трябва да гледам и съм си обещал да отделя време и да отида.

Можете ли да гледате безпристрастно, като обикновен зрител?

Опитвам се да гледам безпристрастно, въпреки че е малко трудно. Но когато нещо е направено добре, било то постановка, филм, сериал, няма как да му правиш „анализ”, няма как да не се потопиш в него. То просто те „хваща” и забравяш, че си актьор и започваш да гледаш с очите на зрител. Когато пък нещо е зле направено, веднага започваш да търсиш недостатъци, защото просто не ти харесва.

Тази година Ви гледахме в телевизионния сериал „Отплата” по Нова телевизия. Как станахте част от този проект?

Това е първото ми по-голямо участие в сериал. Преди това съм се снимал в един български сериал по БНТ „Партиархат”. За „Отплата” се явих на кастинг. Проектът за сериала беше готов преди две години. Но след като актьорите бяха избрани и снимките трябваше да започнат, нещо се случи. Може би имаше проблем с финансовата част на нещата. И така филмът се забави с една година. През това време се появиха много други сериали, което беше в минус за нас, защото хората вече си имаха любими истории, които следяха. След отлагането на снимките някои мои колеги започнаха работа по други проекти и трябваше да се направи втори кастинг. И след него аз си останах на тази роля, за която бях предвиден, за другите роли бяха избрани други актьори и така снимките започнаха.

Харесвате ли образа на полицая Румен Здравков, в когото се превъплъщавате?

Да, персонажът ми е много интересен Той не е едностранчив и зрителите има какво да видят, от какво да се изненадат. В началото те си мислят, че е един, във времето той се развива и се оказва друг. Това е най-хубавото и най-ценното в него. Освен това ми харесва ,че той е отрицателен герой , защото през последните години бях „набеден” да играя все положителни и смешни персонажи в театъра.

А ще има ли втори сезон на „Отплата”?

Много ми се иска да има, за да видя как ще се доразвие образът ми и цялото действие. За съжаление дочух,че може би това няма да се случи, защото липсват средства.

Вие сте участвали в чуждестранна продукция, италианско-американския филм „Спартак”. Какво научихте,какво ви направи впечатление по време на снимките?

По време на снимките на „Спартак” ми беше много интересно да видя начина на правене на кино. Американците са майстори в това отношение. Въпреки че имах само 5-6 реплики, ме бяха пратили при специален учител, който отговаряше само за произношението на българските актьори.

Едно от най вълнуващите неща, които ми се случиха, бе срещата ми с актьора Бен Крос. За мен беше много вълнуващо да работя с хора от неговия ранг.

За всички тези години какво Ви е дала професията?

Професията ми е дала свобода, самочувствие, възможност да общувам с много хора и удоволствие от работата. Голям късмет е да правиш това, което обичаш. Моята работа е мое хоби.

А какво Вие е взела?

Не мисля, че нещо ми е взела. Може би единственото е, че при нас времето е обърнато. Когато хората си почиват или когато трябва да отделиш време на семейството, на децата си, ти работиш и обратното. Но тези неща се наваксват и се свиква с тях. Мисля, че професията повече ми е дала, отколкото ми е взела.

Ето както пожела Петър Калчев на нашите читатели: Пожелавам ви да имате повече време и средства да ходите на театър. Отсявайте качественото и стойностното от комерсиалното и подбирайте това, което гледате.

Боряна Кръстева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :