Spisanie.to

Пионерче с мустаци!

Или защо кукленият театър не е само за деца…

 

Кукленият театър е средство за просвещение, възпитание и духовно усъвършенстване, откакто свят светува.

В днешно време той най-често служи за възпитание на подрастващото поколение.

„Страничните му ефекти” (както и на всяко друго изкуство) са: развиване чувство за естетика у малчуганите, запознаване с изконните човешки ценности, разграничаване на добро и зло и много други. Но от къде е тръгнал той и знаете ли, че кукленият театър се насочва към детската аудитория едва в 40-те години на 20-и век?

Кукленият театър е и винаги ще бъде изкуство и за възрастни. Историците твърдят, че куклен театър съществува откакто съществува и човекът. Потребността на всяко живо същество да изрази себе си, чрез неодушевен предмет, се ражда заедно със самите нас. Първообразите на куклите са божествата, в които древният човек вярва. Тази тенденция се запазва чак до ранното Средновековие, където кукленият театър, посредством малки кукли със съответните им отличителни белези, изобразява религиозни сцени в специално създадени за целта кухини в стените на храма.

Постепенно той започва да напуска пределите му и да се доближава все повече до простолюдието, изобразявайки битови сцени. Появяват се пътуващи артисти, които започват да проявяват творчество и постепенно кукленият театър се превръща в забавление за масите, където управниците си получават заслуженото, задето например са вдигнали налога върху зърното, чрез саморазправа.

Появяват се национални герои – кукли, превърнали се в емблеми за театъра в дадена страна (Пънч – Англия, Пулчинело – Италия, Полишинел – Франция, Ханс Вурст – Германия, Петрушка – Русия – те винаги носят бухалка със себе си), които обикалят своите страни, раздавайки правосъдие в името на простолюдието. И все пак това е малък принос в световната култура.

Китай, Виетнам, Япония са местата, които създават видове куклен театър, съществено различаващ се от съвременните разбирания (във Виетнам до днес съществува подводен театър, зародил се в оризищата). Европа е едно от последните места, където кукленият театър намира място. Влиянието му обаче постепенно се засилва и дори през Втората световна война Йозеф Скупа, един от „Апостолите на чешката култура”, е арестуван заедно с двете си кукли – Хурвенек и Спейбъл по време на нацистката окупация. Те са били изразителите на свободното слово в Чехия.

През 40-те години на 20-и век вълна от драматургия за деца залива театрите в източна Европа и Съветския съюз. Върхушката е осъзнала силата на това изкуство и прокарва идеите си сред най-младите граждани. За жалост в детското съзнание, освен ценностите, се проправя път и за идеологията – освен Прасчо, патето Жълтурчо, Вълчо, Лиса и другите горски и домашни животни, се появява и пионерчето Иванчо (най-често играно от мустакати 40-годишни чичковци). Иванчо разбира, че не е хубаво да не си пие млякото и да не си мие лицето рано сутрин, защото другарчетата в школото ще му се смеят, а другарката ще го накаже да не участва в манифестацията за 1-ви май.

През последните години отново се наблюдава плахо навлизане на куклен театър за възрастни, силно повлиян от съвременните западни тенденции, но за жалост в тези трудни времена място за елитарност в изкуството няма. Търсенето определя афиша за следващия сезон, а като че ли не сме дорасли за истинския куклен театър с всичките му възможности за въздействие.

Светослав Тихолов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :