Полет над кукувиче гнездо през очите на Александър Морфов

Почитателите на безсмъртния роман на Кен Киси могат отново да се насладят на постановката в Народния театър, режисирана от многократния носител на ‚Аскеер“ и „Икар“ Александър Морфов, който събира на сцената артистите Деян Донков, Стоян Алексиев, Иван Бърнев и Рени Врангова.

Нека първо се върнем към корените на цялата история, която започва още през 1959 година, когато Кен Киси, само на двадесет и четири, се записва като доброволец към правителствения експеримент за изследване влиянието на наркотичните вещества върху човешкото съзнание. Алберт Хофман вече е успял да синтезира ЛСД, с който учените „процедират“ върху платените пациенти, причинявайки им силни халюцинации. Именно в такъв момент Киси е споходен от мощно вдъхновение и той започва работа върху романа, който по-късно ще промени целия му живот. Написана е като дипломна работа към университета Станфорд, където следва художествено писане.

Сетнешната екранизация, с участието на Джак Никълсън, взривява тогавашната киноиндустрия, която определя филма като един от най-стойностните ленти за всички времена.

Така се стига до театралната метаморфоза, която търпи тази малка като мащабност, но изключително цветна и дълбоко психологическа история за същността на човешката природа.

С нея се заема именно Александър Морфов. Своята професионална кариера Морфов започва в Родопския драматичен театър през 1990 година с постановката „Политическо кабаре“, която оставя остър отпечатък върху тогавашната театрална действителност. Следват „Бурята“ от Шекспир в театър София, „Дон Кихот“ в театър „Иван Вазов“, „Сън в лятна нощ“, „Декамерон или кръв и страст по Бокачо“, „На дъното“, „Хъшове“ и др. Още в средата на 90-те години, Морфов се превръща в един от най-предпочитаните театрални режисьори. Носител е на множество международни награди, сред които „Златна маска“, „Чайка“, „Златен Софит“ и др.

Александър Морфов запретва ръкави, за да ни представи този обграден от стени свят на разноцветни характери, поставени под микроскопа на науката, която ги изследва с едно откровено студенокръвие. Главният герой – Рандъл Макмърфи (изигран брилянтно от Деян Донков) попада в психиатрична клиника, превръщайки заведението в истинска „лудница“ още през първите дни от престоя си там. Опонира му силен противник – старшата сестра Речид (Рени Врангова), която се изявява като истински тиранин сред лекуващите се. Развихря се истинска стихийна битка между тези два персонажа, която постепенно обхваща цялата психиатрична клиника.

Действието се развива многопластово и обхваща съдбите чрез подробен прочит на почти всички пациенти. Основната история е допълнена с конкретен поглед върху съдбите на героите на Пламен Пеев, Стоян Алексиев, Иван Бърнев, Емил И. Марков, Йордан Петков, Руси Чанев и др. Всички тези артисти пресъздават своите персонажи толкова правдоподобно и откровено, че за момент забравяме, че присъстваме на театрална постановка.

Зрителите постепенно разбират, че всъщност обитателите на клиниката съвсем не са „луди“. Тяхното заболяване се крие в простия факт, че са забравили да се смеят. Самият Макмърфи определя смеха като най-полезната и ефективна терапия, която да може да освети страдащите от комплекс за малоценност души, припомняйки им радостта от малките, ежедневните неща.

Самият Деян Донков търпи многократно „пренастройване“ на личността. В началото е буен, неподатлив на лечение. Истински бунтар, който с опълчва на диктаторския режим на главната сестра. Постепенно съзнанието му бива замъглено от терапията с електричество и лекарства, на които го подлагат. Неговото състояние обаче вдъхновява още повече сподвижниците му сред останалите пациенти, които са твърдо решени да догонят мечтите си.

Тук можем да видим една компресирана картина на живота, сведен до рамките на психиатричната клиника, в която са затворени блуждаещите съзнания, търсещи спасение. Всичко тук е убедително, пулсиращо и истинско. Героите са представени като отделни вселени, със собствен мироглед, лични преживявания и страхове. И всички те орбитират около образа на Макмърфи, който се явява като спасителната светлина в този помръкнал свят на нечовешки догми и загърбена хуманност.