Сатиричен театър Алеко Константинов – история, актьори и постановки

„Да се смеем над всичко, което позори истинската човешка красота!“
Гогол

Началото на единствения жанров театър в България, чиято отличителна черта е хуморът, е поставено през 1956 г. В залите „Щастливеца“ и „Методи Андонов“ на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, през годините на неговото съществуване, се изявяват не само талантливи български режисьори, но и гости от Румъния, Русия, Сърбия, Чехия и Франция. Постановките, представяни на сцената на театъра, му носят 32 номинации в различни категории на престижната българска театрална награда „Аскеер“, връчването, на която стартира през 1991 г. Оттогава Сатирата печели приза 13 пъти. Театърът взема участие в множество прояви както в страната, така и в чужбина. От септември 2013 г. за директор е избран режисьорът Здравко Митков.

Сред актьорите, играли на сцената на Сатиричния театър, може да бъде открито името на бургазлията Георги Калоянчев, превъплътил се в образа на Алековия Бай Ганьо най-напред в постановката „Господин Балкански“ (1985 г.) точно на сцената на театър „Алеко Константинов“, а по-късно изиграл същия образ във филмите „Бай Ганьо тръгва из Европа“ (1991 г.) и „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004 г.). Голям брой от театралните си роли Калоянчев изиграва именно в залите на Сатирата.

В доста от постановките, в които участва актьорът („Баня“ (1957 г.), „Дванадесетте стола“ (1958 г.), „Криво седи – право съди“ (1959 г.), „Побеснялото агне“ (1959 г.), „Дървеница“ (1959 г.), „Главата на другите“ (1960 г.), „Чичовци“ (1960 г.), „Балът на манекените“ (1961 г.), „Свинските опашчици“ (1962 г.), „Червен смях“ (1964 г.), „Мачово бърдо“ (1964 г.), „Смъртта на Тарелкин“ (1965 г.), „Ревизор“ (1966 г.), „Големанов“ (1966 г.), „Женитба“ (1971 г.), „Фаталната депеша“ (1971 г.), „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост“ (1972 г.), „Кораб с розови платна“ (1974 г.), „Интервенция“ (1977 г.), „Рейс“ (1980 г.), „От много ум… Вражалец“ (1980 г.), „Кошници“ (1982 г.), се изявява и известният от филмите „Любимец 13“ (1958 г.), „Кит“ (1970 г.), „Петимата от Моби Дик“ (1970 г.), „С деца на море“ (1972 г.), „Патиланско царство“ (1980 г.) и много други, комедиен актьор Георги Парцалев.

От самото основаване на театъра в неговия колектив се забелязва името на бащата на актрисата Мартина Вачкова – Григор Вачков, познат от филмите „Хитър Петър“ (1960 г.), „Тютюн“ (1962 г.), „Мъжки времена“ (1977 г.) и „Мера според мера“ (1981 г.), където ролята му остава недовършена поради смъртта му.

Сред основателите на театър „Алеко Константинов“ е също актрисата Стояна-Мария Мутафова, позната като Стоянка Мутафова, която се изявява на сцената му от 1956 г. до 1991 г., но може да бъде видяна в някои постановки и днес.

Първата официално назначена актриса в трупата на Държавния сатиричен театър, е софиянката, завършила курса по актьорско майсторство на професор Стефан Сърчаджиев, Татяна Лолова. Тя играе в театъра от 1957 г. до 1976 г. „Първата дама на българското кино“, изиграла роли във филмите „Тютюн“ (1962 г.), „Инспекторът и нощта“ (1963 г.), „Крадецът на праскови“ (1964 г.) и мн. др.

Невена Коканова също е в редиците на актьорите, изявявали се в Сатирата. Сред звездния състав на театъра попадат още: неповторимият Никола Анастасов, петричанката, позната от „Козият рог“ (1972 г.) – Катя Паскалева, любимецът на няколко поколения Константин Коцев, известният с хумористичните си телевизионни скечове Хиндо Касимов, участвалият в телевизионния мюзикъл на БНТ по пиесата на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.), както и в сериала „Столичани в повече“ (2012 г.) Васил Попов, изявилият се в „Горещо пладне“ (1966 г.), „Топло“ (1978 г.), „Оркестър без име“ (1982 г.) и др. Димитър Манчев, обсебеният от поезията на Валери Петров Вели Чаушев, актьорът с режисьорски талант Светослав Пеев, награденият с „Аскеер“ през 1998 г. Христо Гърбов, известният със завладяващите си моноспектакли Мариус Куркински и много други.

Днес на сцената на Сатиричния театър могат да бъдат видяни наследилата своя талант от родителите си Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев – Александра Сърчаджиева, наградената с „Икар“ през 2007 г. за поддържаща женска роля в постановката „Отделената глава“ и нашумяла напоследък с главната си роля на Гълъбина Чеканова в сериала „Столичани в повече“ Албена Павлова, актрисата-певица или певицата-актриса Нона Йотова, участвалият в телевизионното шоу „Шаш“ на Влади Въргала, както и в сериала „Под прикритие“ (2011 г.) като Тишо Близнака – Кирил Ефремов, носителката на два „Аскеера“ Йорданка Стефанова, спечелилата награда за женска роля във филма „Всичко е любов“ (1979 г.) Янина Кашева, игралият в сериала „Седем часа разлика“ (2011 г.) Пламен Сираков и др.

Сред водещите постановки на сезона в театър „Алеко Константинов“ е тази на Андрей Калудов по текст на италианския актьор, драматург, режисьор и нобелов лауреат за литература Дарио Фо „Не всеки крадец е мошеник“. Пиесата е съвместна продукция на Сатирата с пернишкия Общински драматичен театър „Боян Дановски“ и представлява образцов фарс.

Интерес предизвиква също съвместната работа на театъра с „Дрийм тийм прадакшънс“ („Комиците“), чийто продукт е постановката на Богдан Петканин по текст на Ст. Л. Костов „Скакалци“. Пиесите на Костов са известни с гневната сатира на автора срещу провалената нравственост на обществото и, макар писани в началото на миналия век, запазват актуалността си до днес.

Класическият образ на Остап Бендер, в изпълнение на талантливия Калин Врачански, можете да видите в постановката на Юрий Дачев „Златният телец“ по мотиви от творби на Илф и Петров. Ролята на собственичката на публичен дом мадам Буланже е възложена на неповторимата Стоянка Мутафова.

За всички онези, които събота сутрин си задават въпросите „Къде съм?“ и „До кого се будя?“, Красимир Ранков представя постановката „На другата сутрин“ по текст на възпитаника на „Лийдс“ Питър Куилтър, чиито пиеси са играни в Операта в Сидни, в Кралския театър в Амстердам, в Лондон, Чехия, Полша, Бразилия и Нова Зеландия.

Постановката на Богдан Петканин „Спанак с картофи“, по текст на румънския автор Золтан Егреши, е подходяща както за дамите любителки на очарованието на актьорите Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров, така и за господата фенове на футболните страсти. Изпълненото с комизъм действие се развива в съблекалнята на трио футболни съдии преди и след мача.

Този сезон в Сатиричния театър може да бъде видян също награденият от Обществото на независимите театрални критици за играта на Мая Новоселска през 2011 г., с „Икар“ и „Аскеер“ за главна женска роля през 2012 г. моноспектакъл на Мая Новоселска „Едно малко радио“.

След спектакъла „Разтворен прозорец“ по стихове на Валери Петров, актьорът Вели Чаушев продължава на сцената срещата си с творчеството на известния поет в спектакъла „Сърцето е заложна къща“. Музикалното оформление на представлението е дело на Мартин Каров.

Утоляване на комедийния глад е предложено в постановката „Вечеря за тъпаци“ на чешкия режисьор носител на „Оскар“ – Иржи Менцел по текст на френския режисьор и сценарист Франсис Вебер. Действието е представено от актьорите Иван Бърнев, Христо Гърбов, Веселин Ранков, Калин Сърменов и др.

Сред най-смешните постановки, играни на сцената на Сатирата този сезон, попада „Откачена фамилия“ на гостуващия хасковски театър „Иван Димов“. Авторът Рей Куни е наричан „кралят на комедията“. Неговите пиеси се радват на световен успех. В ролите се забелязват Мария Сапунджиева, Мариус Донкин, Ева Тепавичарова, Валентин Танев и др.

За най-малките си зрители, театърът предлага постановката на Здравко Митков „Шумът на върбите“ по текст на британския писател, роден в Шотландия – Кенет Греъм. Неслучайно произведението „Шумът на върбите“ е обявено за един от шедьоврите на детската литература.