Силвия Петкова – мечта, превърната в реалност

„Аз съм една отчаяна фантазьорка!“, споделя в свое интервю лъчезарната и вечно усмихната Силвия Петкова. Като мечта превърната в реалност може да бъде определен досегашният изминат житейски път на актрисата. Наивният детски копнеж по голямата сцена се е осъществил и сега порасналата и красива актриса има участия в най-различни постановки, сериали и пълнометражни филми.

Детството на родената в София през 1987 г. актриса преминава в изучаване на испански език и под знака на спорта (Петкова е републиканска шампионка по плуване), което според самата нея я научава на организираност – качество, така необходимо в нейната професия. Завършва 13 СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, а страстта към театъра я отвежда в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където през 2010 г. се дипломира в класа на проф. Здравко Митков като най-обещаваща актриса на своя випуск.

Първите си театрални стъпки Силвия Петкова прави на сцената на пернишкия театър „Боян Дановски“ под режисурата на Асен Блатечки в постановката „За мишките и хората“ с ролята на Жената. Днес е на щат в театър „София“, където може да бъде гледана в постановките „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, „Тирамису“ на Йоанна Овшанко, „Скачай!“ на режисьора Калин Ангелов, „Олд Сейбрук и последният страстен любовник“ от У. Алън и Нийл Саймън, като Жената в „Сватбата на дребния буржоа“ на Б. Брехт, Пипи в „Пипи Дългото чорапче“ по А. Линдгрен, Исмена в „Антигона“ от Ж. Ануи.

Премиерата на последната пиеса с нейно участие – „Нощта на 16-ти януари“ е през ноември 2015 г. Написана е от американския философ с еврейски произход Айн Ранд, създателка на обективизма и мислител на 21 век. На сцената на театър „София“ постановката „оживява“ в режисура на Пламен Марков. Силвия Петкова влиза в образа на защитник на обвинена в предумишлено убийство, извършено в нощта на 16-ти януари.

Сюжетът проследява съдебния процес, като по думи на самата актриса преминава „от криминале в социално – философски казус“, позволявайки на театралния зрител да се сблъска и „тества“ идеите и тезите на Айн Ранд. Интересното в случая е, че публиката не остава в ролята на статичен наблюдател, а участва пряко в постановката – на всяко представление на произволен принцип се избират 12 заседатели от присъстващите, които определят виновника за извършеното престъпление.

Театърът – като съдба и дом, а киното – като страст, определя за себе си младата актриса, но телевизията е тази, която й носи известност сред широката аудитория. Ролята на мечтателната учителка по български език и литература София Димитрова от хитовия тийнейджърски сериал „Революция Z – секс, наркотици и музика“, не оставя безразлична публиката към харизматичната Силвия Петкова. Следващият й телевизионен проект е обвързан с дългоочаквания пети, последен сезон на култовия „Под прикритие“, в който зрителите ще имат удоволствието да я гледат в образа на полицай, част от екипа на инспектор Попов.

Актрисата може да се похвали и с роли както в български филми, така и в чуждестранни копродукции. На заклетите киномани звездата на театър София е позната от филмите „Лов на дребни хищници“ (HDSP: Hunting down small predators, 2010), „Слънцето каза“, (The sun said, 2010), „Радостта и тъгата на тялото“ (Joy and sorrow of the body, 2012), „Люси“, (Lucy, 2013), „Киприянови молитви“ (Cyprian’s prayer, 2014), както и с епизодичните си роли в „Островът“ (The Island, 2011), „Непобедимите 2″ (The Expendables 2), „Жълтото куче“, (The yellow dog, 2012), „Нашите малки различия“ (Die feinen Unterschiede, 2012), „Райският апартамент“ (The Paradise suite, 2015), който е и холандското предложение за „Оскар“ 2016.

Първото й по-мащабно превъплъщение е в образа на непокорната мъжкарана Хана във филма на Цветодар Марков „Лов на дребни хищници“. Филмът разказва за група приятели, които решават да откраднат расови котки и със събраните пари да отидат на море, а съдбата ги среща с представителя на подземния свят – Синатра, изигран от Мариан Вълев. Лентата умело преплита две сюжетни линии, едната – за силата и наивитета на приятелството, а другата представя мутренския свят в дните на българския преход.

В „Слъцето каза“ на режисьора Явор Петков, Силвия Петкова е Ева – млада, цветна хипарка.

Филм ноар или социална драма е копродукцията между Кипър-Гърция-България „Радостта и тъгата на тялото“, която среща зрителя с компаньонката Афродита (Силвия Петкова) и Евагорас (Харис Амбразис) и с пламващата между тях силна, но трудна любов.

По сценарий и режисура на Добромир Байчев в „Киприянови молитви“ актрисата се превъплъщава в образа на обладаната от зли сили Мария, която може да бъде спасена само с помощта на свещеник, в ролята – Иво Кръстев.

Екшънът „Люси“ е кинорежисьорският дебют на Асен Блатечки, в който героинята на Петкова – пристрастена към силните усещания, наркотици и ралита момиче, е лудо влюбена в приятел от детските си години, но той не откликва на нейните чувства.

С пресъздаването на този богат набор от образи Силвия Петкова оставя своя собствена диря, превръщаща я в младо дарование и талант на съвременното българско и чуждестранно кино, театър и телевизия.