„Суматоха“ на сцената на Малък градски театър

Възможността свободно да се интерпретира и играе с даден текст в съчетание с правилно подбрания актьорски състав, който да го „съживи“ на сцената, са факторите, които правят съвременното театрално изкуство интересно и привлекателно за публиката. „Суматоха“ на Мариус Куркински носи в себе си именно тези два елемента.

Писана от 1967г., пиесата звучи актуално и съвременно през погледа му. Куркински прави свой прочит на текста, като запазва стилистиката на Йордан Радичков. На моменти осъвременено звучаща, но движеща се в общата рамка, постановката оживява бързо пред зрителското око. Детайлите на текста са изцяло запазени, но не звучат остаряло, а дори напротив. Намират своето място в общата картина.

Мариус Куркински определя „Суматоха“ като пиеса за живота. И зрителят може да се убеди в това. На пръв поглед постановката изглежда лека, забавна, но екзистенциалния замисъл, присъщ за всяка една, поставена от Куркински прозира и от самата игра на актьорите.

Младият актьорски състав в лицето на Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова с изключителна лекота успява да се потопи в сюжета на своите герои.

„Суматоха“, която се играе на сцената на МГТ няма намерение да възпитава, порицава, дисциплинира или критикува. Постановката по-скоро представя поглед от страни на една обикновена житейска картина. Философията на посланието е твърде лична за всеки, присъствал на двучасовото представление. Матрицата от тълкувания на Радичковия текст е доста заплетена, за да може да се конкретизира посланието и идеята.

От текста, който при първи прочит звучи леко остаряло и объркващо Мариус Куркински успява да извлече най-доброто, за да го предаде на публиката си. Безсилието, безхарактерността и наивността на персонажите Гоца, Араламби, Лило, Глигор, Иван Гамаша, хитрата лисица в лицето на жена, Петраки, Циганина,Зеленото дърво, Крокодила с тъга препращат към действителността. Не може да отречем, че смелостта да се постави такъв текст е голяма, тъй като Радичковия почерк е доста объркващ за масовия зрител. Музикалното оформление успява да подсили емоционалния заряд, като това най-ясно се усеща към финала на пиесата.

Накрая на постановката може би всеки ще си зададе въпроса: „Коя е суматоха на Мариус Куркински“? С присъщата му откровеност и честност, той не се ангажира с това, да наложи определена позиция в съзнанието на зрителите и да го изманипулира. Изборът на суматоха е твърде лична, за да си го позволи. И точно това прави прочита на Мариус Куркински новаторски, доста интригуващ и смел.

„Суматоха“ на сцената на Малък градски театър „Зад канала“

Автор: Йордан Радичков

Спектакъл: Мариус Куркински

Сценография и костюми: Петя Стойкова

Музика: Мартин Каров