Spisanie.to

Театърът през епохата на Ренесанса

Ренесансът е мостът, който свързва Средновековието с епохата на Новото време. Той започва от втората половина на петнадесети век и продължава до седемнадесетото столетие. Терминът, който характеризира този период, произхожда от латинското Renascimento и означава „прераждане”.

По време на новата фаза се наблюдава настъпването на духовно пробуждане на човечеството, което започва от Италия и постепенно се разпростира в останалите части на Европа. То е резултат от настъпилите изменения: от зародилите се нови религиозни учения на Мартин Лутер и Джон Уиклиф, от появата на печатарската машина на Гутенберг, от работата на писателя Уилям Шекспир, от Великите географски открития, Индустриалната революция и от промените, които навлизат в политическата обстановка.

Цялостната трансформация на ренесансовия човек издига на пиедестал личността на индивида и неговото ново мислене. Метаморфозите, които настъпват, обхващат литературата, изкуството, музиката, психологията, политиката, науката и други аспекти от живота на хората.

Съвсем естествено, периодът дава отражение и върху театралното изкуство. Сценичната игра, повлияна от обстановката, търпи промени. През XVI в. в Италия се появява нов жанр – Commedia dell’arte или „професионална комедия”. Тя се изпълнява от пътуващи трупи, в които актьорите импровизират, облечени в интересно облекло и носят маски. Първоначално новият стил се представя по пазарите и улиците в града. Промените обхващат и останалите Западни държави.

През 1585 г. във Виченца, Северна Италия, е построен театър Олимпико. Той е дело на архитекта Андреа Паладио. Вътрешният интериор представлява полукръг, върху който на няколко нива са разположени местата за сядане. Стените и таванът са украсени с многобройни статуи. Първото представление в него е била трагедията на Софокъл „Едип цар”. За радост на почитателите на ренесансовата архитектура, театърът може да се види и днес. Благодарение на колоритността си, от 1994 г. той е поставен под закрилата на ЮНЕСКО.

На Запад в Англия, по време на управлението на кралица Елизабет I (1558-1603), се появява нов закон, с който се издигат професионалните актьори. Поради това, много често английският театър бивал наричан Елизабетински. Повечето от сградите на изкуството били разположени в Лондон. В тях се играели постановки, написани от известни драматурзи, като Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу. Актьорите били предимно мъже. Те се организирали в дружества, като всеки от тях притежавал определен брой акции.

В началото артистите не разполагали с пищни декори, с които да пресъздадат желаната обстановка, затова залагали на по-впечатляващи облекла. Те нямали отделно обособени сгради и първоначално играели в ханове. Пиесите се представяли почти всеки ден, а през летния сезон, от юли до октомври, театрите излизали във ваканция. Първият театрален дом там е построен през 1576 г. от Джеймс Бърбидж, а в следващите 30 години се появяват още нови 8 театъра, които били разположени извън града, за да не попаднат под юрисдикцията на градския съвет.

Един от тях е наречен Globe Theatre, който впечатлявал посетителите със своята интересна архитектурна конструкция. Бил е собственост на актьори, един от които самият Уилям Шекспир. Сградата разполагала с три етажа и открит амфитеатър. За съжаление, подобно на останалите театри в Лондон, в края на XVII в. той е затворен от пуританите, а малко по-късно и съборен.

Популярен за периода бил и театралния дом, наречен The Rose („Розата”), построен през 1587 г. от Филип Хенслоу и Джон Чомлей. Той дължи името си на розовите градини, които го заобикаляли. Изграден е от дърво и, за разлика от предшествениците си, не разполагал с много места за публиката. Специфичното в него била самата сцена, която е изградена на две нива. За съжаление, съдбата му не била по-различна от тази на останалите игрални здания и в края на века той бил затворен.

Друг известен ренесансов театър е Тhe Swan („Лебедът”), който е издигнат през 1595 г. Той имал забележителни размери и побирал около 3000 зрители. Построен е от бетон. В него участвали актьорите Ричардж Джоунс, Томас Диутън и Едуард Алейн. Една от най-популярните и често играни постановки била „Остров на кучетата” от Томас Наше и Бен Джоусън. Заради възникнали противоречия между артистите в него, скоро след основаването сградата била изоставена.

Ренесансовият период дава на света великолепни произведения, които продължават да очароват хората дори след векове.

Силвия Грудева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :