Христо Шопов под светлините на прожекторите

Какво ли би представлявала българската театрална и филмова сцена без участието на Христо Шопов? Хубавото е, че не ни се налага да разбираме. Шопов ни зарежда със своята артистичност, загадъчност и завладяващ глас вече 34 години. Време, през което успява да се превърне не само в българска, но и в световна звезда. Какво е било необходимо? Маса талант, борбеност, търпение и, разбира се, участие в емблематичната продукция на Мел Гибсън „Страстите Христови“.

Христо Шопов живее в артистична атмосфера още от люлката – син е на всепризнатия актьор Наум Шопов и актрисата Невена Симеонова. Изгрява на българския телевизионен екран през 1981 г. (едва 17-годишен) с филма „Дишай, човече!“, където партнира на майка си. Още през студентските си години започва изключителната си кариера под прожекторите на театър София. Тогава снима и някои от първите си филми, сред които е и „За госпожицата и нейната мъжка компания“. Млад гений или човек с късмет?

Филмът „Вчера“ (1988 г.) го изстрелва високо в света на киното. Знаменитият режисьор Иван Андонов го избира за ролята на храбрия ученик-бунтар Иван сред мнозина други кандидати. Оттук стартират и главните му роли във филми като „Маргарит и Маргарита“, „Любовното лято на един льохман“, „Индиански игри“, с които печели сърцето на българския зрител. Професионализмът му укрепва и в театралните постановки, сред които са „Скок в леглото“ и „Контракт“ от 1992 г., когато партнира с баща си.

През 90-те Шопов участва и в още няколко популярни филма като главно действащо лице – „Кръговрат“ и криминалната поредица „Трафик“, „Нощта на самодивите“, „Полицаи и престъпници: голямата ченгеджийница“. По това време името му започва да се чува и в международните продукции. С началото на новия век все по-често играе извън страната. „Град на страха“, „Сивата зона“, „Смърт, измама и съдба на борда на Ориент Експрес“, „Аз съм Давид“, „Ловец на извънземни“ са филми, в които актьорът се включва успешно. Но в никакъв случай не можем да кажем, че пренебрегва българското кино. „Коледата е възможна“ от 2001 г. е едно от смелите доказателства за това, донесло му отличителна награда на Съюза на артистите.

2004 г. е повратна точка в професионалния му път. Шопов едва ли би имал по-голям успех, ако не бяха „Страстите Христови“. Майсторското му превъплъщение на римския префект Пилат, принуден да осъди на смърт Иисус, му носи не само слава, но и награда за най-добър актьор на Филмовия Фестивал в Иркутск същата година. И с право – Шопов успява да предаде всички психологически нюанси на безсилния библейски образ.

Следва поредица от бляскави изяви на българския екран. Отличеният с множество награди блогбъстър за 2011 г. „Love.net“ утвърждава професионалната му игра. Шопов сваля оръжието на полицая, за да влезе в ролята на отегчен от живота хирург, който трябва да преоткрие любовта си. „Операция Шменти капели“ и новите български сериали „Къде е Маги?“, „Дървото на живота“ и „Четвърта власт“ са главен виновник за известността на талантливия актьор. Шефът на тайните служби Павел Траянов и патриотичният офицер Йордан Вълчев ще останат завинаги в съзнанието на предания телевизионен зрител.

През март тази година излезе и филмът „Досието Петров“, където нашият герой се движи между светлината и сенките в поредица задкулисни игри по време на промените в България. На 11 септември очакваме и премиерата на „Кербала“ за войната в Ирак.

След 10-годишно отсъствие на театралната сцена, Шопов се завърна в ролята на проф. Джон Олдман като търсещият „Човек от земята“. Театърът си върна изгубеното съкровище. Постановката на Георги Михалков, повдигаща безброй въпроси от екзистенциално и религиозно естество, все още можем да гледаме в театър „Възраждане“.

Участвал е в повече от 70 филма – някои гениални, някои не толкова, комедии, драми, екшъни, сериали, театрални постановки. Няма роля, която Христо Шопов да не може да въплъти. Дали ще бъде герой, или злодей, ченге, мафиот или сложен психологически образ на професор по история, той ще убеди зрителя, ще му въздейства и ще го остави удовлетворен. Причината е ясна: Това е Христо Шопов – талантът, който се доказва под светлините на прожекторите.