В последните мигове от бременността

Когато започнах да раждам имах достатъчно време да си направя план. Винаги за всичко си правя планове. Имах планове и за самото раждане. Всичките ми планове се провалят или объркват. И раждането не се открои от останалите ми планове.

Сутринта на 12 Юли реших, че ми е време да раждам и съвсем спокойно си пристигнах в болницата със съпруга ми. Той ме остави там и отиде на работа. Аз трябваше да съм родила до обяд и той щеше да дойде.

Плановете ми бяха за нормално раждане, всичко ми беше в главата – техники за дишане, отпускане, без никакви нерви и стрес. Дори бях тренирала пред огледалото как да не изглеждам грозна, като се напъвам. Но най-важното за мен беше веднага щом се роди детето ми да го зърна и да запомня отличителните му белези, защото имах ужасен кошмар, че ще я заменят с друго дете.

Планът беше следния-два три напъна, бързо и безболезнено раждане, веднага се повдигам да видя лицето, да преброя пръстите и да запомня, че това е тя. Така мина цялата сутрин на 12 Юли, повтарях си какво да правя.

Мина и цял ден, а аз още не бях получила достатъчно разкритие. Така започнах да губя контрол и се изнервих, забравих си техниките за дишане, забравих си плановете, но по едно време дори бях забравила за какво съм дошла. Към 21:00 часа вече изпитвах такива чудовищни болки, че дори не помних имам ли план да оживея. Последните мигове от моята бременност не бяха планувани. Детето ми искаше да се ражда, но природата беше решила, че няма да стане по лесния начин.

Към 23:00 часа вече планове нямаше. В последните мигове на моята бременност си спомням само адски болки и светлини от болнично осветление. В 23 часа и 28 минути на 12 Юли чрез непланувано секцио от моя страна и вероятно планувано от природата, се появи на бял свят моята дъщеричка. Когато си на хирургическа маса и тъкмо са извадили бебе от теб последното нещо, което се сещаш да направиш е да запомниш отличителните му белези.

Явно съм била много наивна да си мисля, че ще запомня как изглежда, защото успях да видя само едно малко стъпало. Успях и да пипна малкото стъпало, но точно в този момент ми започна следродилната треска и повръщането и детето ми изчезна. В последните мигове на бременността и първите мигове на майчинството бях толкова неадекватна, че единствената ми утеха беше да видя съпруга си, който вече беше направил фотосесия на дъщеря си и ме очакваше в стаята с нея.

Явно само моите планове бяха разбити, защото той си я беше разпознал и нямаше никакви колебания за отличителни белези. Същата нощ успях да огледам най-важните неща по малкото телце, което ми връчиха, но на сутринта пак ги бях забравила. След няколко часа, прекарани с нея се примирих, че е тя.

След още няколко часа вече ми липсваха онези последни мигове от бременността.