Както всичко сбъркано в този неразбираем за мен свят съществуващ благодарение на политика, религия, изпълнители и консуматори, така и изчезналите деца си имат един единствен ден.
Този ден е 25 май.
Всяка година на тази дата медиите правят седянка на притежателите си и отдават значение. За пръв път България отбеляза този ден през 2010 година. Всяка година полицията в България работи върху поне 50 случая.
По света действат различни организации, които се опитват да помогнат. Съществуват бази данни с информация за изчезнали деца, а експертите са разработили и специални програми за състаряване, с помощта, на които се изготвят фотороботи на деца, изчезнали преди години. През юли 2006 г. Европейската комисия предлага да резервира един общ телефонен номер за съобщаване за изчезнали деца (116000) и друг за приемане на повиквания от деца, които се нуждаят от помощ (116111). Номерът е активен в 11 държави членки (Белгия, Дания, Гърция, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия). Според регламента до 25 май 2011 година, горещата линия трябва да заработи във всички страни от общността.
Системи за ранно предупреждение за изчезнали деца пък работят в няколко европейски държави. Първоначално подобни системи бяха изградени в 8 държави-членки – Холандия, Португалия, Франция, Люксембург, Белгия, Гърция, Германия и Великобритания.
Поддържането на националната телефонна линия си има и цена около 150-200 000 лв. Тази цена задължително трябваше да се спомене многократно миналата година на тази дата, когато медиите отразяваха събитието. Децата и тяхната безопасност си имат цена и това трябва да се знае. През 2010 г. в 7 европейски държави са постъпили 37000 сигнала за изчезнали и експлоатирани деца.
Идеята на горещата линия е да се откликне максимално бързо. Дали българските институции знаят какво значи бързо реагиране и дали детският живот е достатъчно значим, за да накараме някой, някъде да бърза и да ни спаси? Ако съдим по лекарската спешна помощ или полиция в България е най-добре да се спасяваме сами. Статистиката е ужасна и сочи, че когато не се реагира бързо в случай на изчезнали деца, особено когато те имат здравословни проблеми или заболявания, след време биват откривани мъртви.
В Америка на днешна дата се разпалиха отново духовете на обществото, защото се даде живот на забравеното дело от 1979 година за изчезналия Итън Патц. Шест годишното момче изчезва в района на Сохо, Ню Йорк по път за училище. Неговият случай е първият, в който се издирва дете чрез снимка върху кутия от мляко. Итън изчезва на 25 май. Нови доказателства и нов заподозрян са накарали делото да изплува отново, а гражданите се гневят по социалните мрежи ”Защо се търси 33 годишен след като има хиляди нови изчезнали?”.
Аз го наричам политика, наричам го пари, наричам го бизнес.
Международният ден се отбелязва, за да насърчи хората да си спомнят всички изчезнали деца и има послание за солидарност към родители, които не знаят къде са децата им или какво е станало с тях. Вместо това на този ден можеше да се създават по-безопасни места за игра, да се създават институции, които да работят 24/7 за наблюдение на деца. На тази дата всички псевдо дейци можеха да работят върху подобряването на системата. Тази система, която позволява децата ни да изчезват.
В един по-добър свят това ще се случи, но не и в този. Единственото, което ни остава е да бъдем сами по-бдителни, да изглеждаме леко досадни в очите на децата си и да се молим за тях.
Пазете децата!
добави коментар