Spisanie.to

Децата са нашето огледало

Децата са нашето най-достоверно огледало. Няма лошо дете – има дете, което не е възпитавано както трябва. Толкова невежо звучи, когато чуя, родител да казва, моето дете е много лошо /в някакъв смисъл/. Ама то детето не се е родило такова – вие, мили родители, някъде не сте се справили, вие сте сгрешили във възпитанието, вие сте допуснали да преобладава лошотията и не сте взели своевременни мерки, за да не е така.

И не обвинявайте детето, а се обърнете към себе си и си помислете какво сте пропуснали да направите и какво трябва да направите в бъдеще, за да промените нещата. Никой не си дава ясна сметка наистина колко важни са първите седем години, докато детето не влезе в пубертета. А някои не го разбират и след това. Ако нещо не е наред сме склонни веднага да обвиним училището, приятелите на детето и всеки друг, но не и себе си.

И тук важи същото правило както и за всяко друго нещо – няма ли добра основа, на която да се гради, не може да се очакват кой знае какви резултати. Не сме ли изградили правилни критерии за добро и лошо, за редно и нередно, за красиво и грозно и т.н. още в ранна детска възраст, няма как да очакваме това да се случи от само себе си. Училището доизгражда това, което ние сме дали като основа. Приятелите са такива, каквито децата си ги избират, но в зависимост от критериите, които ние сме им внушили. Няма гаранция, че децата ни няма да попаднат в лоша среда в пубертета, но от начина, по който сме ги възпитавали, зависи дали те ще се измъкнат от нея или ще й се поддадат. „Детето е лесно за моделиране и то ще приеме такава форма, каквато желаят родителите”. Това е първият факт, който трябва да осъзнаем.

Повечето родители смятат, че докато детето е мъничко и не разбира, не е нужно друго, освен да се грижат то да се чувства добре. Да е добре облечено, да му е комфортно, да не плаче… Към днешния момент е популярна теорията, че на децата не трябва да се вика, да се заповядва, когато изискваме нещо от тях и разбира се не трябва да се бият. Естествено, че това е така. Естествената обратна реакция при подобно възпитание  на детето, ще е винаги то да се защитава по някакъв начин. Или ще се спаси, затваряйки се в себе си; или ще се научи агресивно като вас да защитава поведението си.

При първия случай то ще натрупа повишена тревожност и постоянно напрежение в себе си. При втория случай ще сте в непрекъснат конфликт с него, защото то ще отговаря на всяка ваша реплика или ще гледа как „да ви го върне”, когато не можете да го видите. Затова, когато детето греши вие ВИНАГИ трябва да взимате отношение. Като е редно да обяснявате защо това не е правилно и защо не трябва да се прави така. За да може детето, не само да чуе, но и да разбере защо и в какво греши. Повечето съвременни родители вече са се научили, че това е по-правилният начин на възпитание.

Грешката, която обаче масово се допуска е в крайното поведение на „модерните” родители при прилагането на тази форма на възпитание. Както и при всичко останало в живота, така и при възпитанието на децата нито една крайност не води до добри резултати. Масово явление при днешните родители е: вечно усмихнати и положително настроени майки, които виждат, че децата им вършат нередни неща, а те стоят отстрани и спокойно и търпеливо, с нежно гласче изнасят лекция на тема: недей, мамо, така не се прави… В същото време детето понякога изобщо не ги отразява, защото вече се е научило, че лекцията скоро ще свърши и последствия няма да има. Детето вече знае от опит, че е важно да каже само „добре” или „извинявай, мамо” и с това приключва всичко. Пък дори и да повтори постъпката си, рискува само същата лекция. А дали това дете си е дало ясна сметка, че това, което прави е нередно? Със сигурност не. Точно след пет минути то е забравило какво сте му казали, защото половината от нещата то дори не е чуло.

Вероятността след малко или утре тази ситуация да се повтори е огромна и при същата реакция от страна на родителя ефектът ще е същият, и така до безкрай. И после такива родители най-често питат, защо не се получава, като непрекъснато повтарям и обяснявам едно и също нещо. Ами защото малките по никакъв начин не се различават от големите в ответните си реакции. Нима вие ще обърнете внимание на шефа си и ще подобрите качеството на работата си , ако срещу вас стои дружелюбен човечец, който при всяка ваша грешка само усмихнато клати пръст. Ще го изслушате, може би дори ще наведете виновно глава, но като знаете, че дори и да не се коригирате, последствията ще са поносими, едва ли ще си дадете много зор да промените нещо. И пак възрастния човек, при наличие на съвест и добро възпитание, може да прояви някакво съзнание и да си вземе бележка. Но при малко дете, което обикновено действа по инстинкт какво може да се очаква? Тук отново отбелязвам, че става дума за деца до седемгодишна възраст.

Същества, които още нямат изградени критерии за нищо и вие сте тези, които трябва да формирате такива у тях. И тъй като заклеймихме агресията и авторитарното отношение, като неморални, а и неефективни методи, какво остана? Ами просто нищо не е само черно и бяло – има и нюанси, стига да ги потърсим, а и да си наложим волята да ги приложим на практика. Дайте си сметка, че и вие няма да обърнете внимание на нещо посредствено каквото и да е то. Трябва нещо или някой да ви провокира, да ви разтърси, да ви изненада,  ако ще да ви шокира. И при отношенията с децата е така. Особено, като се има предвид, че по принцип при тях е трудно да се задържи вниманието им на нещо конкретно за дълго време. Така че нищо лошо при първата забележка да проявите търпение, но при втора и трета, за едно и също поведение, е редно да направите нещо различно, за да привлечете вниманието на детето и да сте сигурни, че то наистина ще проумее, че греши.

Най-логичният компромис е наказанието. И не става дума да принудите горкото дете да стои един час на колене върху бобчета, с вдигнати ръце. Смисълът на наказанието е да го накарате да се замисли. Не е нужно да е нещо зловещо и болезнено, достатъчно е познавайки детето си да го лишите поне за малко от нещо любимо. Например, ако детето е палаво и обича да тича и да играе, достатъчно неприятно ще му бъде, ако го сложите на един стол за половин час и му кажете да не мърда от там. Но не за минута-две и то като почне да плаче сърцераздирателно или да ви моли, вие да се разчувствате и да го пуснете. Така единствено ще му дадете идея за поредната форма на манипулация спрямо вас – като се разплача ще ми простят.

А децата много бързо се ориентират за подобни неща – как да получат каквото си искат. Ако ненавременно се откажете от наложено от вас наказание, защото ви е станало мъчно, например, то губи своя смисъл. Не забравяйте, че подобни наказания не са за цел да мъчите детето, а да го накарате да се научи на нещо. И какво толкова страшно ще стане ако детето поседи малко на стола.? Или ако сте му прибрали любимата играчка, защото не е слушало? Или ако не сте му купили това, което е поискало? С крясъци и бой не става, но и само с мили приказки не става. Децата са силно инстинктивни и много бързо и точно усещат и намират слабите места на родителите си. И много бързо усвояват начините за постигане на това, което искат.

Не ги подценявайте. Не ги оставяйте те сами да се изграждат като характери – вие сте затова до тях, за да ги насочвате в правилната посока. Да бъдеш приятел с детето си в неговия пубертет е препоръчително, но първо трябва да си се изградил пред него като авторитет, на който то би искало да подражава. А авторитет не можеш да бъдеш пред никого, ако не показваш понякога известна твърдост при отстояване на позициите си. Поне единият родител трябва да е по-строг, за да може детето да се чувства сигурно, спокойно и защитено  при израстването си. Установените “граници” в бита  дават усещане за ред и безопасност в обкръжаващия свят.

И така, мили родители, извода, който бих искала да ви внуша е следният: не преминавайте границите, въпреки че понякога те са много тънки и едва забележими. Но заради доброто възпитание на нашите деца трябва да си наложим волята да ги забелязваме. Защото нито една крайност не е добра. Обичайте децата си и при всяка възможност им го показвайте. Слушайте детето си, разговаряйте с него като с възрастен и не забравяйте да го похвалите, когато то заслужава. Но не му позволявайте то да определя правилата само защото вие не намирате начин или сили да го направите.

Катерина Кленовска

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :