Домашно насилие: Психическият тормоз върху детето

Замисляли ли сте се дали по някакъв начин (не става дума за физически) тормозим децата си?

Как ли? Например, като постоянно им забраняваме:

– да тичат, защото може да паднат;
– да не ядат сладолед или пият студена вода, защото може да настинат;
– да не се люлеят силно на люлката, или да се спускат от високи пързалки;
– да им даваме за пример някой приятел или роднина (техен връстник) с израза „Виж го как учи и слуша, а ти?“;
– да ги заплашваме, че ще хвърлим Мечо, ако не си изядат яденето;

Или пък, когато винаги сме заети и не можем да ги чуем, да поговорим с тях, а те искат или да споделят някоя случка от деня, или пък да ни изпеят някоя песничка, която са научили в училище, или в детската градина.

А знаете ли, че това наше поведение може да доведе до психическо разстройство, липса на самочувствие, превръщане на детето в социален инвалид? Да, за съжаление, не преувеличаваме.

Според американска асоциация за защита на човешките права (American Humane Association) терминът психически тормоз над деца, обикновено бива определян като модел на поведение от страна на родители или настойници, които могат сериозно да попречат на детското когнитивно, емоционално, психическо или социално развитие!

Как да разберем дали не влизаме в тази графа – на хората, прилагащи психически тормоз над своите деца? Можем да си отговорим, с помощта на следващите редове, защото това емоционално насилие, или наречено още психологическо малтретиране, може да включва:

Игнориране

Това се случва, когато родителят или настойникът не присъстват физически или психологически, за да отговорят на нуждите на детето, не поглеждат към него, или не го викат по име.

Отхвърляне

Или активен отказ да отговорим на детските нужди, като например липса на ласки или дори присмиване и потъпкване на самочувствието.

Изолация

Лишаването на детето от това то да има нормални социални отношения със своите връстници, членове на семейството и възрастни. Тук също се включва и ограничаване на свободата на движение на детето.

Използване или корумпиране

При този вид злоупотреба детето се учи на непристойно поведение (кражби, проституция и т.н.), които биха могли да облагодетелстват финансово родителя или настойника, но да застрашат психическото или физическото състояние на детето.

Вербално насилие

Вербалното насилие включва постоянното омаловажаване – например на успехите на детето, порицаване – за всеки неуспех от негова страна, подиграване – на външния му вид и предпочитанията му, или отправяне на заплахи. Изцяло липсва уважение към личността на детето.

Тероризиране

Случаите, в които детето расте в атмосфера на страх. Тероризирането може да включва и поставянето на нереалистични цели пред детето, придружени със заплахи в случай, че не бъдат изпълнени.

Пренебрегване

Този тормоз може да включва неглижиране на образователните нужди, менталното и физическото здраве. Родителят/настойникът показва незаинтересованост към живота на своето дете.

Общоустановено е случайните негативни отношения или действия да не се смятат за психически тормоз. Дори и най-добрите родители понякога губят контрол и казват обидни думи на децата си, не им отделят нужното внимание или неволно са ги изплашили.

Но ако това поведение се повтаря многократно наистина е редно да се замислим!

Някои съвети от нас

Често в опита си да бъдем добри родители всъщност „задушаваме“ децата си. Нека просто ги оставим да живеят собствен живот, бдейки над тях отстрани! Все пак, ако искаме да станат личности трябва да ги научим да бъдат индивидуални, сами да се справят с проблемите си. Ограничавайки ги ние всъщност им вредим.

Нека децата ни растат „здрави и засмени“, защото детството е уникално, необратимо и оставя най-ярките за целия живот спомени. А какви ще са те – това зависи изцяло от нас.

Ако не сте доволни от поведението на детето си, значи проблемът е във вашите възпитателни методи.

Преосмислете отношението си към него, прочетете нещо по темата или се допитайте до специалист, ако след прочитането на тази статия отъждествите вашите действия с някои от начините за осъществяване на психически тормоз.

Според асоциацията много експерти психолози са единодушни, че емоционалният тормоз обикновено не е изолиран случай! Той се случва при всички видове семейства независимо от техния произход или материално състояние. В някои случаи родители нараняват децата си поради емоционален стрес, лоши родителски умения или социална изолация. Друг път самите те са били субект на психически тормоз като малки.