Spisanie.to

Значението на Златната среда

Само за родители! 

Много хора не знаят какво е тя, много хора се питат, а още повече – не ги е грижа. За съжаление единствения начин да оценим правотата на всички поговорки, чувани от нас, като деца е – с течение на времето да се убедим сами в тях. И ако дори успеем да се убедим в тяхната истинност и полезност навреме – то значи сме научили нещо от живота.

За съжаление има хора, които не желаят да послушат съветите на по-възрастните или по-изпатилите от тях. Не желаят да се интересуват от различните видове информация съществуваща днес. Информация – полезна за това – как все по-малко да разочароваш децата си и как все по-рядко да ги нараняваш! Но както за пореден път са казали хората; „Свят широк – хора всякакви”.

Днешните родители възпитават децата си в две крайности.

В едната – прекаляват със загрижеността си към детето, като го изолират от околната среда. Затварят го в „кувьоз” докато не стане достатъчно голямо, че да има свои, ако изобщо успее да оцелее само в жестокия свят на възрастните – без полата на майка си. А кувьозът с годините се превръща в „затвор за възрастни”.

В другата – не се интересуват грам от детето си, като се оправдават с това, че уж са му дали свобода. А истината е съвсем друга, че не им се занимава да бъдат родители, защото самите те го възприемат, като пречка. Лошото е, че много от тях го осъзнават чак когато разберат, каква отговорност всъщност е да бъдеш родител и оставят детето си само да се справя още от проходилката.

Докато не чуем по новините за някое жестоко престъпление, а виновникът е на 16 или 18 години. Пълнолетието е без значение – той все още е дете. Тогава следват и думите на потъналите в изумление родители; „Синът ми не е такъв, той не може да извърши такова нещо”. И как да не е, като Вие дори не го познавате?!

Родителите днес не познават децата си, те не знаят какво се случва с тях – затова и са изумени от постъпките им. Тук идва и ролята на нашата мъдрост за „Златната среда”. Да си винаги умерен – нито прекалено строг, нито прекалено мекушав и най-важното – да си търпелив със своите деца. Винаги да си в течение на техните радости, трепти, болки и скърби. Дори когато се опитат да те изолират – да им дадеш необходимото пространство, а в подходящия момент да си до тях и да им помогнеш да преодолеят проблема.

Да го напътстваш в това – какъв да стане, без да го притискаш и без да проектираш своите неосъществени мечти и желания върху него. Това значи още в ранна възраст да го наблюдаваш внимателно и да откриеш какво му се отдава да прави и да го съветваш как да го усъвършенства – да го насърчаваш да мечтае и да не спира никога, колкото и да е труден живота. Винаги, да се интересуваш от него, без значение колко си зает – да му показваш, че се вълнуваш от всичко свързано с него и че се гордееш от малките му крачки, но така – че да не го задушаваш.

Или с няколко прости, но уникално силни и значими думи – да обичаш детето си.

Тогава няма да Ви е страх, че някой или нещо ще го нарани, защото ще знаете, че където и да отиде и каквото и да се случи – децата са част от Вас – завинаги. Защото любовта между родител и дете не може да се опише – тя е просто логична и  по-силна от всичко – ако е истинска. Ако обичаш детето си истински ще знаеш какво точно да направиш, за да бъде щастливо то, колкото и теб да те боли от това.

Погледнете в огледалото на вашето детство, спомнете си какво ви е наранявало най-силно и какво ви е липсвало най-много. И ще видите, че това не са играчките, които са имали другите деца или хубавите дрехи, с които са се обличали. Била е майчината ласка и разбиране, когато сте били тъжни или бащиното потупване по рамото, когато ви сте имали нужда от него повече от всичко. Нищо материално не е в състояние да замени топлината на родителската прегръдка.

Не се учете как да възпитавате децата си, а как да им показвате, че ги обичате.

Дайте ЗЛАТНАТА СРЕДА на детето си, или просто му дайте ЛЮБОВ.

Диляна Панайотова

добави коментар