Интервю с детския психолог Димитрина Проданова

Димитрина Проданова е детски психолог. Магистър е в курс социална психология и курс клинична и консултативна психология. Освен частната практика с деца, Димитрина Проданова е и експерт към Софийски градски съд и психолог на Първа детска консултативна клиника.

От къде започват проблемите?

Промените в децата биват под влияние на физиологическото им израстване.
Димитрина Проданова казва, че „Физиологичните промени, които настъпват, в значителна степен предопределят емоционалното им състояние. Мозъкът на тийнейджъра съществено се отличава от този на възрастните.“ Цитирайки представители на американския Институт по обществено здраве, според който мозъкът има големи скокове в развитието си през юношеската възраст, Димитрина Проданова направи препратка към неврологията: „Неврологията може да ни е на помощ, при разгадаване на непредвидимото поведение на порастващите ни деца.“

Науката за човешката нервна система казва:

С навлизането в пубертета започват важни промени в лимбичната система, която отговаря за емоциите. Докато в началото на пубертета тийнейджърите реагират под влияние на моментното чувство, тъй като мозъкът им все още разчита основно на лимбичната система, с израстването реакциите придобиват друг характер, а именно разумен, защото вече са под влиянието на префронталната кора, известна като център на рационалността.

В интервю за Spisanie.to, Димитрина Проданова коментира изчерпателно проблемите на подрастващите.

А. Градинаров (Spisanie.to): Защо детето се затваря в себе си?

Д. Проданова: Това е част от порастването. Детето започва да преосмисля моделите на своето семейство, вглежда се в родителите си, при това изключително критично, търсейки своята идентичност, това свое Аз, което ще се опита да заяви пред света. Затварянето е част от пубертета, но наша е отговорността да не губим връзка с детето си въпреки него, тоест да сме наоколо и да съумеем да му внушим, че сме негова подкрепа и че когато има нужда да поговорим, сме насреща.

А. Градинаров (Spisanie.to): До къде трябва да стига родителят и къде трябва да спира?

Д. Проданова: Родителят ще стигне дотам, докъдето бъде допуснат. Тийнейджърът има твърде оскъдно интимно пространство, що се касае до неговите родители. И при това го брани яростно. Ако става дума за Големите теми, касаещи Секса, Приятелствата, Парите, Отговорностите, Ценностите, Наркотиците, Алкохола, не трябва да живеем в илюзии, че те са плод на един разговор, който ще се случи в точно определен ден.“ В момента, в който детето иска да разбере, родителя трябва да говори. Дори и да става дума за случаи, подобни на г-жа Проданова: „А скоро в кабинета ми един баща на току що проходил в писането първокласник, беше видял, че в Гугъл синът му е задал търсене, формулирано като: „Какво е това секс?“

А. Градинаров (Spisanie.to): Как работи доверието между деца и родители?

Д. Проданова: Създаването на доверие е дълъг процес, но когато детето навлезе в пубертета започва да подлага всичко на съмнение – къса веригите, разбива схемите, стереотипите и авторитетите. Дори в най-балансираното семейство, изповядващо значими ценности, където всичко години наред е било основано на взаимно доверие, може да се очаква този бунт. Защото тийнейджърът вече иска нови взаимоотношения, основани на нова плоскост. Той не иска да има родители, които постоянно да му напомнят колко несръчен е бил доскоро (или все още е!), нито родители, които да му се правят на приятели (той такива си има вече!)

А. Градинаров (Spisanie.to): Тоест трябва да очакваме промени?

Д. Проданова: Родителите трябва да са наясно, че ще има гняв, ярост, страхове, сълзи от тъга, сълзи от щастие, страдание. Ще има силни емоции, ескалиращи като цунами, нападки, чувство за вина, срам, съмнение… Пубертетът прелива от емоции, но в един момент, и най-голямата буря затихва. А колкото до доверието – доверие не е ли именно това да можеш да бъдеш себе си и същевременно да не бъдеш отхвърлен?! Тийнейджърът ще оцени високо това. А ако успеем да му внушим, че „и това ще мине“, че е нещо, през което преминава всеки и оцелява, ставайки много по-силен, може да имаме щастието за близост с него още днес.

А. Градинаров (Spisanie.to): Как подрастващият да бъде задържан ефективно в учебната система?

Д. Проданова: Подходът към децата ни масово е твърде скучен. Децата ни днес са прагматични. За да се мотивират да учат, те трябва да имат ясни отговори на въпроса: „Това, което днес уча, за какво ще ми помогне утре?“. Аз много често говоря с тийнейджъри по тези въпроси и единственото, което мога да им отговоря на въпроси от типа: „Защо ми е да уча химия, като един ден никога няма да ми трябва? Аз искам да стана програмист“, е, че, няма значение какъв е предметът, той е метафора за „скука“ (да ме простят химиците). И ако аз в десети клас се науча да преодолявам съпротивите си по отношение на нещо, което ме отегчава, днес спокойно ще мога да се мобилизирам във всякакви критични ситуации и ще мога да се справям с тях. Утре ме очакват 6 клиента. Обичам работата си, но точно утре може да се събудя с пълно нежелание да общувам, дори и с децата си. Но самодисциплината, на която са ме научили „досадните“ предмети в училище, днес ми помага в такива дни. Просто ставам и отивам да си свърша работата. Това е.

А. Градинаров (Spisanie.to): Как да предпазим от наркотична зависимост, алкохол и тютюнопушене?

Д. Проданова: Децата имат нужда визуално да бъдат запознати какво причиняват тези вещества, например как изглежда един хероино-зависим, как изглеждат белите дробове на заклет пушач и др. Наистина действа им шокиращо, разтърсващо, но образното им мислене в случая би могло да помогне много, когато работим по превенция. Каквото сме направили за децата си, преди влизане в пубертета, по отношение на тези теми, това е. Само можем да се молим да сме били достатъчно убедителни през годините в нашата взаимна комуникация и в примерите (личните), които сме им давали, да са формирали личност, която да си вярва и да има инстинкт за самосъхранение. Защото тийнейджърът няма да ни чуе. Той ще се опита да експериментира във всичко, като и това е част от порастването. Нашите „опявания“ са последното, което би му повлияло. На сцената има нов герой – връстниците, а нашата роля е да приемем, че сме детронирани и, че не можем да доминираме и да задаваме правила безапелационно. Вече не. Единствено можем взаимно да ги договаряме. Но има вещо важно, което е било добре да направим през годините – да дадем шанс на приятелите на децата ни, да влязат в дома ни, тоест – да са ни пред очите, за да ги опознаем по-добре…

А. Градинаров (Spisanie.to): Как да се подходи към приятелските сбирки и вечерните излизания?

Д. Проданова: Не можем да оставим детето си да бъде с усещането, че всичко му е позволено. Трябва да бъдат очертани определени граници. В този случай си спомням за една история, която един много талантлив психолог (Томас Гордън) описва в книгата си „Трениране на успешни родители“, перифразирам я. Една майка много настоявала да бъде приятелка със своята тийнейджърка, но момичето категорично отказвало подобна близост. Една нощ то се прибрало от дискотека в 12 през нощта и майката сериозно й се скарала. Момичето възкликнало: „Мамо, защо се държиш така? Нали искаше да бъдем приятелки?“, а майката отговорила: „Нещо си се объркала, моето момиче. Когато аз исках нашето приятелство, ти го отказа. Сега аз реагирам като твоя майка, защото ако бях твоя приятелка, бих ти казала: „О, ти днес си се прибрала в 12, много си готина. Но ако утре се прибереш в 4 през нощта, ще бъдеш още по-яка“…“ Тийнейджърката помислила, помислила и се обърнала към майка си: „Мамо, нека бъдем приятелки!“

А. Градинаров (Spisanie.to): Как да научим детето си да се предпазва от заобикалящата го среда?

Д. Проданова: Още от детската градина трябва да го учим как да се справя с дразнители, как да разпознава собствените си чувства и да се справя и с тях. Има десетки начини и нашите деца са неутолимо жадни за тях. Идват в кабинета ми 4-5-годишни и сами ме питат: „Как да не се страхувам от нашия побойник? Да го ударя ли, а ако кажа на госпожата, няма ли да ми се смеят, а ако се правя, че не го виждам, а да му кажа ли да бъдем приятели?…“. Това е огромна тема, предизвикателство за всички, които отглеждат, възпитават и обучават деца. Това трябва да се учи още в детските градини, както когато бях студентка и имахме специални упражнения, в които чрез разиграване на казуси, се учихме как да работим с различни типажи клиенти, като например с: Агресора, Депресирания, Апатичния, Хиперактивния, Мълчаливия, Хистеричния, Демонстративния и т.н. Тоест, ученето трябва да е чрез игра и преживяване, не теоретизирано – това вече е отживелица, когато става дума за емоционална интелигентност. Също така не трябва да прилагаме автоматично чужди модели. Например – народопсихологията на българина и американеца е различна… Това ме вдъхнови да създам нещо, което съм сигурна, че ще бъде много полезно – книгата ми „Превод от детски (Как да спасим децата от родителите и обратно)“, по един много достъпен начин с десетки реални примери, дава ненатрапчиви стратегии, които могат да са в полза за нашите деца и за нас самите.

А. Градинаров (Spisanie.to): Как да говорим за секса?

Д. Проданова: За секса ще говорим, ако отдавна си имаме приказката по тази тема. Това е една от онези Големи теми, които споменах в началото. Тя е тема с продължение, но е важно да не изпуснем момента. Когато детето ни е на около 3г. и започне да се вълнува от различията между половете, ние трябва да сме там и да я започнем заедно и то деликатно – на час по лъжичка и без срам, преекспониране и гръмки фрази. Но ако детето ни гледа на нас като на натрапчиви динозаври по отношение на неща, които то отдавна е научило по десетки други канали, не би трябвало да упорстваме. Ако все пак искаме дискретно да му кажем нещо: има книги, има и филми – това можем да му осигурим.