Как да мотивираме детето си?

Още от раждането си детето започва да проявява особеностите на своя характер, които в ранната му възраст (до 2 години) изглеждат забавни и интересни за родителите.

С израстването си обаче малкото сладко същество започва още по-настървено да упорства срещу родителските правила, налагайки своето мнение, което вече започва да поражда по-сериозни проблеми и конфликти между двете страни. От този момент, родителите се залавят с изграждането на стратегии, с които да пречупят упорития нрав на отрочето си. Точно този проблем засяга Рене Бачер от Parents Magazine в статията си, уповавайки се на експертното мнение на детски психолози, за да даде няколко идеи за правилни методи за мотивиране, както и за последствията от погрешните.

Мотивиране чрез награждаване – правилно или не?

Специалистите определят този метод като краткотрайно ефективен.
Много лесно се постига сделка между детето и родителя, когато се намеси нещо материално: „Ще ти купя онази кола с дистанционно, която си хареса миналата седмица, ако цяла седмица си подреждаш сам стаята!“ Да, това със сигурност ще мотивира детето да изпълни своята част от сделката, но какво ще стане, след като родителят изпълни своята? Детето ще са научи, че за всичките му усилия ще трябва да получава материални награди, което е пагубно както за него, така и за отношенията между родителите и детето. Според Рене Бачер e възможно децата да спрат да вършат дори нещата, които обичат – като например рисуването, ако в замяна на това не получават награди.

Похвалата за добра свършена работа, води не само до изграждането на чувство на увереност в собствените способности, но и до мотивиране за по-нататъшни дейности в тази посока. Всички обичаме похвалите, когато сме положили усилия в нещо, дори и възрастните, всеки има нужда да бъде признат в работата си, така е и с децата – ето защо това е най-добрата мотивация за тях. „Свършила си чудесна работа, измила си всички чинии, благодаря ти за това, без твоята помощ нямаше да се справя!“

Разговор насаме

Разговорите с детето са от изключително значение, ето защо Рене Бачер излага в статията си няколко съвета на д-р Кенеди Мур, относно това:

– Да поговорим с детето, относно важността на това, например да си мие зъбите редовно, като подкрепим доводите си с подходящи примери, които наистина да го трогнат.

– Да го попитаме защо не желае да го прави – възможно е да не харесва вкуса на пастата за зъби или пък четката да е твърда и да изпитва болка, или пък нещо друго – важното е да разберем причината, защото такава със сигурност има.

– Да избягваме заповедните изречения, от рода на: „Трябва да го направиш, веднага!“ Никой не обича да бъде контролиран. Добре е да осъзнаем, че грубото отношение, провокира ненужно упорство у детето – нещо като ответна защитна реакция.

Даването на обратна връзка

Това е много важен компонент от изграждането на мотивация у детето. Така например, когато си напише домашните на време може да се наслади на разходка в парка, но е важно да разбере, че тази разходка се осъществява не защото си е написало домашните, а защото го е направило в определен час и е останало време за това.

Проявата на уважение към детето

Също е от изключително значение – вътрешната мотивация е свързана най-вече с проявата на уважение към неговия избор. Децата трябва да усещат, че това, което правят е техен избор, а не задължение. “ С кои домашни си решила да започнеш днес?; Сега ли ще подредиш дрехите си или след вечеря?“ Така всъщност родителят поставя задача, но в същото време дава свобода на избор, което я превръща по- скоро в избор отколкото в задължение.

Експресивните реакции на родителите

Тъй като децата обичат родителите си, те търсят тяхното одобрение за всичките си действията, поради което една експресивна емоция определено би мотивирала детето да направи и други неща, които да доведат до този резултат. Точно поради тази причина, когато детето се събуди само сутринта, оправи си леглото, измие се и се облече, следва да бъде не само похвалено, но да се изтъкнат и други позитивни последствия от това: “ Направи ме толкова щастлива, добре, че се събуди и свърши всичко сам, защото в противен случай, щях да закъснея за работа. Денят ми започва с усмивка, благодарение на теб, обичам те!“

Личният пример

Ако се загледаме в реакциите на децата си със сигурност ще познаем себе си. Детето спори с брат си, точно както ние с половинката си и държи на думата си, точно колкото и ние на нашата.

Инвестирането в отглеждането и възпитанието на децата ни е най-доброто, защото тази инвестиция се връща като огромно богатство, ценно като никое друго – гордост, щастие, лично усъвършенстване, защото децата ни ни правят по-добри хора, както и онази чиста и вечна любов, която ще продължи да живее и след нас!