Как да научим детето да чете книги?

Колко ценна всъщност е книгата?

Наричат я „прозорец към света“ не случайно. Тя разгръща целият потенциал на нашето въображение. Да си представяш героите, които автора описва в цветове и краски, да влизаш в написаното, да го преживееш, пречупено през твоето собствено въображение, това е магията на книгата.

Няколко причини защо е толкова важно децата ни да четат книги

– Книгата обогатява душата на човек, тя спомага за изграждане на ценностната му система.

– Учи го да мисли и разсъждава по-задълбочено над действията на героите, например, както и да допуска и друга гледна точка и друга, съществуваща истина.

– Разширява мирогледа, което пък от своя страна води до придобиване на самочувствие и увереност на знаещ човек.

– Обогатява речника с думи, изрази, фрази, които със сигурност правят изказа точен, богат и увлекателен за аудиторията. Може да се каже, че чрез книгите, човек придобива ораторски умения, които със сигурност биха му били от полза.

– Четенето на книги възпитава всички тези качества у детето, развива интелекта и ума. Това обаче далеч не са мотивиращи доводи за едно дете, ето защо е нужна много упорита и всеотдайна работа от страна на родителя, за да се постигне този резултат.

Как да възпитаме у детето си любов към книгите?

Четенето на приказки, всичко започва от там

Още от ранна възраст по този начин се създава навик у детето в определено време, най-често вечер преди лягане, да се чете. Това е също така чудесна възможност за създаването на едно правило у дома. Децата обичат това, те се чувстват много по-добре, по-сигурни и спокойни, когато има установени правила и ред. Освен това, всички деца обичат приказките и биха предпочели да се сгушат в мама или татко и да прекарат времето си, слушайки история, която им четат, пред това да гледат анимационно филмче по телевизията. Хубаво е също така да остава време и за дискусия над прочетеното, всеки да изкаже своето впечатление и разсъждение по темата, така децата се учат да осмислят, както и да преразказват, което ще ги улесни по-късно в училище.

Практичен съвет: Да сложим на масата няколко пъстри книжки, вместо дистанционното за телевизора. Това е един сигурен начин да привлечем вниманието на малкото дете! То не може да се справи само с книгите, ето защо е нужно някой възрастен първоначално да се заеме с разясняването на ситуациите вътре в тях и след това да му оставим време, за да помисли над темата и да изкаже своето мнение по въпроса.

Това е най-благоприятният и подходящ момент за създаването на навици и също така за изграждането на потребност от книгите. Процесът е бавен, изисква много време, постоянство и търпение от страна на родителите, но със сигурност дава резултат в бъдеще.

„Тихата битка“ между таблета и книгата

По-сложно, но не и невъзможно, става това приучаване при децата след седемгодишна възраст, защото тук вече авторитетът на родителя леко се измества от външното влияние и средата в училище. Децата са силно повлияни от модерните технологии, а книгите, определяни като досадно задължение. В училище вече се говори за най-новите игри, а не за книжки с интересни приключения. Започва една „тиха битка между таблета и книгата“, която родителят повежда, но само от неговото постоянство и търпение зависи победата.

Практични съвети:

Да определим дните и времето за игри с таблета. Не е чак толкова престъпно дело, че сме купили на детето си такова устройство, все пак живеем в света на технологиите и то трябва да притежава умения да работи с тях, но в определено и ограничено време!

Да запълним библиотеката му с интересни съвременни книжки. Важно е да са съобразени с възрастта му, да са с повече илюстрации и не много обемисти, за да не загуби интерес.

Да определим времето за четене на книжка. Най-добре е да не променяме навиците от преди и да оставим четенето на увлекателна книжка за вечерта в леглото. Сега вече детето ще чете на мама и ще дискутират заедно проблемите в книгата.

Да слагаме на определено място прочетените от детето книжки. Това ще изпълва детето с гордост, че се е справило само и ще го мотивира да продължава, особено, когато среща насърчителни подбуди от наша страна. „Страхотно, вече са три, напредваш доста бързо, гордея се с твоето постижение!“

Любовта към книгата е едно от ценните наследства, които децата ни получават от нас. Те наблюдават нашите действия – трудно могат да се поучат единствено от съветите ни! Ако ние проявяваме интерес към четенето на книги, то и у децата ще се зароди този интерес – е, разбира се с малко усилия от наша страна.

Ако вижда книги на нощното шкафче на мама или татко, то със сигурност и то ще сложи интересна книжка на своето. Борбата между книгата и технологията, която предлага лесно смилаема информация е дълга и изтощителна, но може да бъде увенчана с успех, а усилията със сигурност си заслужават!