Когато детето има проблеми в училище

Ще започнем с най-честите признаци, че не всичко е наред в живота на детето, а именно:

– детето се прибира вкъщи по-рано от обикновено,
– стои дълго време в стаята си
– неспокойно е
– сънува кошмари
– лошото настроение е тенденция
– говори по-малко
– не отделя нужното внимание на ученето.

Ако забележите някои от изброените характеристики, причините за тях може да бъдат следните:

Подложено е на агресия и насилие

Независимо дали става въпрос за началното училище, или за гимназията, децата често са подложени на физически и/или психически тормоз от техни връстници или от по-големи ученици. Невинаги учителите откриват проблема в зародиш, за да ви осведомят. Детето ви може да не е от групата на „готините“ по различни причини – учи повече от тях, не слуша тяхната музика, не играе съответните компютърни игри, по-срамежливо е.

Ако то е подложено на физическо насилие, синините в областта на лицето и ръцете се забелязват. За съжаление възможно е да бъде ударено и в коремната област, което е по-трудно забележимо в ежедневието.

Не по-малко травмираща е вербалната агресия. Публичното унижение потиска детето, смазва самочувствието му. Това се случва обикновено в междучасията, когато учителят не е в класната стая. Причините за насилието може да бъдат и на основата на дискриминация по раса или религиозна принадлежност.

В такива ситуации стъпките са четири:

1. Първо, говорете с детето. Бъдете внимателни, не го притискайте, предразположете го да се отпусне. Не задавайте директно въпросите си, за да не звучат назидателно и да го накарате да се срамува от себе си. Възползвайте се от изграденото между вас доверие.

2. Срещнете се с класния ръководител. Разпитайте го за неговите впечатления – за отношенията между учениците, как се справя вашето дете, открива ли съществена разлика в поведението му.

3. Потърсете мнението педагогическия съвет в училището и/или на психолог. Консултирайте се със специалист как да възвърнете самочувствието на детето си, да преодолее стреса по възможно най-бързия начин и едновременно с това ефективен начин. Добра идея е да заведете самото дете при психолога. Преди това задължително му обяснете защо го правите. Убедете го, че няма нищо смущаващо в това. Изяснете разликата между психолог и психиатър. Децата често бъркат понятията и не трябва да останат с впечатлението, че ги смятате за болни или луди.

4. Не оставяйте детето само, за да не се вглъбява в проблемите си. Играйте с него, гледайте филми заедно, поканете най-добрите му приятели у вас. Това ще му даде чувство за принадлежност, усещане за обич.

Системно пренебрегвано е

Понякога самите учители имат вина за самочувствието на детето ви. Преподавателите имат различни подходи към децата, които понякога могат да се окажат неподходящи.
Например изтъкването на едни ученици като по-добри, за да служат за образец на останалите, обикновено или амбицира другите, или ги потиска емоционално. И в двата случая децата се чувстват неравни и неоценени. Говорете с конкретния учител, както и с родителите на другите ученици. Проблемът може да засяга цяла група деца, а не само вашето. Обсъдете ситуацията и с детето си. Дайте му стимул да се бори, причини да вярва в себе си. В краен случай се обърнете за съвет към психолог.

Преживява първата си любов

Децата се влюбват първо в училище, особено в тийнейджърските си години. Хормоните бушуват и емоциите трудно се контролират. Несподелените чувства може да са причина за сериозни вътрешни терзания, както се случва и при възрастните. Да бъдете отхвърлени от човека, за когото ви е грижа, е ужасно. Да не забравяме, че на детето му се налага да вижда любимия/ата си всеки ден.
Колкото и да се опитват да пазят личното си пространство, децата имат нужда да споделят с някого какво им се случва. Необходим им е съвет, макар да не го искат директно. Не бъдете прекалено настоятелни, а се поставете на тяхно място. Изяснете детайлите: защо детето ви е отхвърлено и има ли шанс за напред подобна връзка. Ще останат ли приятели с въпросното момче/момиче? Консултацията с психолог винаги е добър вариант.

Случила му се е несправедливост

Некоректните преподаватели предизвикват объркване, гняв, съмнения, комплекс за малоценност у децата. Незаслужената оценка на съученик носи разочарование от учителя. Когато това се превърне в тенденция, то се запечатва в съзнанието на детето. Вие знаете от опит, че в живота не всичко е честно – че хората може да те предадат във всеки момент.
Вашето дете обаче за пръв път се сблъсква с подобна несправедливост и това го тормози. Въпреки перфекционизма си то няма да стане любимец на преподавателя, а това е пагубно за неговото самочувствие. Не оставяйте ситуацията така. Говорете с детето – дайте му личен пример, с който може да се идентифицира. Срещнете се с учителя и изразете открито притесненията си. Отстоявайте достойнството на детето, без да го карате да се чувства безсилно и слабо.

Има проблеми с учебния материал

Невъзможността да се справи с определен учебен материал може да предизвика различни реакции от страна на детето. Понякога става въпрос за самия предмет – тогава личността на учителя също има важна роля. Вие също не сте харесвали някоя дисциплина, нали? Това е напълно нормално, тъй като 12 години вие изучавате множество предмети, които не избирате сами. Когато нещо е трудно или просто скучно, но в същото време оценяват знанията ви по него, се намирате в безизходица.

Детето може да се депресира, да изпадне в нервна криза в знак на протест. Изходът е дискусия:
Първо, обяснете на детето, че няма нищо страшно и непоправимо. Посочете силните му страни. Второ, ако се затруднява с материал от област, в която вие сте компетентни, опитайте се да му го разясните сами. С по-прост език, по-бавно и с разбиране подходете към урока. Трето, проучете кога има консултации с преподавателя. Ако в часовете е прекалено шумно или не всичко е коментирано заради липса на време, индивидуалните срещи с учителя ще са от голяма полза.

Проблемите на детето ви в училище могат да бъдат решени с желание и старание от двете страни! Стремете се да обръщате достатъчно внимание на детето и поддържайте връзка с учителите, за да избегнете крайни ситуации. Важно е да не отлагате във времето търсенето на помощ, защото негативните емоции се натрупват.

Нека ходенето на училище се превърне от задължение в приключение!