Spisanie.to

Кой е по-добър учител – родителят или тъмната улица?

Живеем в 21-ви век – столетието на модернизацията, прогреса и икономическия растеж. Заслепени от жаждата да осигурим добър живот на децата си, без лишения и проблеми, ние забравяме тяхното морално възпитание. Стараем се да се нагърбваме с повече отговорности и работа и да увеличим доходите си, отхвърляйки времето, което трябва да отделяме на нашите деца.

Докато ние сме в офиса, те са сами на улицата – тя е техен родител, учи ги какво трябва и какво не трябва да вършат. В малкото свободно време, което прекарваме с нашите деца ние се стараем да ги направим хора – натякваме им да ходят на училище, да си учат уроците, да завършат с хубави оценки и след това да се установят на добра работа. Но защо им е всичко това – децата ни отиват на училище, стоят по 6-7 учебни часа и си тръгват със знания, от които много малка част би им потрябвала след години. Когато те се прибират от училище ние не сме вкъщи – ние сме в офиса, борейки се за хляба на семейството.

Останали сами, те излизат на безмилостната улица – тъмното място, с което всеки доброволно или доброзорно се сблъсква. Улицата е мястото на проблемите, от което всеки един родител се опитва да отдалечи детето си. А може би грешим ? Може би точно тя е училището, което е нужно на децата ни, може би те трябва да се сблъскат от първо лице с проблемите, за да знаят как да се справят с тях в бъдеще, защото, нека признаем – няма по-добър учител от живота и по-ясен пример за грешки от нашите собствени.

Родителите – това сме ние, които треперим за децата си по 24 часа на ден, това сме хората, от които те ще получат най-силната подкрепа и най-голямата любов, но също така ние сме и най-страшния им кошмар. Погледнато от наша камбанария, чрез забраняването на действия или приятелски компании ние се опитваме да ги предпазим, но когато погледнем от тяхната гледна точка – това е точно обратното. Според децата ни ние им мислим лошото – търсим как да ги ядосаме и как да направим животът им по-тежък.

А трябва ли постоянно да треперим за тях – няма ли да бъде по-добре да им дадем свобода, за да изживеят това, което ние сме изживели, да усетят ударите на живота и да се научат от собствените си грешки. Вярвайки, че със забрани и наказания ние им помагаме, жестоко се лъжем, те не чуват нашето послание, а това, което е в техен интерес – но всички сме били тийнейджъри – всички сме минали по този път и точно тези неща, с които сме се сблъскали са ни направили зрели хора, умеещи да се справят с трудни ситуации.

Борислав Бончев

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор