Либерален, деспотичен или авторитетен родител сте?

Сега ще ви запознаем с родителските стилове на възпитание – вие към кой спадате? А партньорът ви?
Как се отразява отношението ви към децата ви върху самите тях?
Открийте отговорите сами!

Авторитарният стил – „Ще правиш каквото аз кажа!“

Привържениците на този стил изискват безпрекословно подчинение! Това е проекция на собствения начин на поведение върху детето, свързан с подчинение на строги правила. Характерно за този стил на възпитание е задължителното изпълнение на изискванията от страна на родителите, насаждане на дисциплина, и дори използване на наказателни методи за възпитание! Децата всъщност нямат право на собствено мнение, нито на самостоятелност – общуването в семейството е сведено до минимум!

Как се отразява на децата: Те се подчиняват на своите родители, но изпитват вътрешен протест срещу този тип поведение. Тези деца израстват като грубияни, а в по-късен етап спират да се подчиняват. Резултатите от този тип възпитание са увеличаване на съпротивата или тази на зависимостта. Децата стават раздразнителни, затворени и неприветливи. Когато станат юноши или възрастни са подтиснати и зависими или практикуват същото агресивно поведение. Дори нерядко имат емоционални проблеми, а някои развиват дори и психически разстройства!

Демократичният стил – „Бих те посъветвал да постъпиш така, защото…“

Родителите, привърженици на този стил, поставят правила и следят за спазването им! За разлика от авторитарния режим тук се наблюдава дискутиране и обясняване защо е важно децата да се придържат към правилата, поставени от родителите им. Общуването между дете и родител е пълноценно. Когато е необходимо родителят наказва, но и когато е доволен от своето дете, го поощрява. По този начин автономията, самостоятелността и правото на глас на детето растат. Авторитетните родители са строги, но справедливи. Те по-скоро подкрепят своите деца, отколкото да ги наказват и изискват от тях да бъдат отговорни и да отстояват позициите си. Демократичните родители са внимателни и чувствителни, държат се топло в отношенията с децата си, емоционалната връзка помежду им е много силна.

Как се отразява на децата: Този възпитателен стил указва най-добро влияние върху децата. Доверието, уважението и обичта в семейството формират готовност за самостоятелен живот с децата се адаптират лесно и са уверени в себе си.

Либералният стил – „Прави каквото искаш.“

Този стил на възпитание е угаждащ и отстъпчив. Родителите, придържащи се към него рядко имат изисквания към децата и рядко ги дисциплинират. Макар и да се интересуват от проблемите на децата си, те не упражняват контрол върху тях, не им поставят изисквания и не ги наказват. Избягват конфликти и отстъпват пред желанията и капризите им. Не очакват от тях да проявят зряло поведение. Родителите не могат да се справят със своите деца и те от своя страна правят това, което искат и взимат сами решения. Това от своя страна не е в интерес на детето. Тези отношения по-скоро наподобяват приятелски, отколкото между родител и дете. В този случай авторитета на родителя отсъства.

Как се отразява на децата: В резултат на този стил на възпитание децата стават глезени и склонни към непослушание или неадекватни и импулсивни към околните. Крайност на либералния родител е свръхлибералният, който не дава модел на поведение и ясна ориентация в живота. Децата се оказват неподготвени за трудностите, с които трябва да се справят в живота.

Неангажирщият стил – „Имам по-важна работа от теб!“

Отсъствие на стил на взаимоотношения в семейството. Родителите не участват в живота на своите деца и са незапознати със случващото се около тях – приятелства, интереси или проблеми. Липсва комуникация и отговорност от страна на родителите. Те често са емоционално откъснати и депресирани от житейския стрес и нямат време за децата си. Крайната форма на неангажираност от страна на родителя се нарича пренебрегване. Когато то започне още от ранна детска възраст, може да разстрои всички аспекти на развитие – привързаност, познавателното развитие, емоционалните и социални умения.

Как се отразява на децата: В резултат на това поведение на родителите, децата имат снижена самооценка, нетърпимост и стрес, нямат цели и не се чувстват значими. Хаосът и отсъствието на каквито и да е цели ги объркват и предизвикват неувереност.

Всеки един родител може да разпознае себе си в някой от тези стилове – въпросът е до какво води всеки един от тях и като какви личности се формират децата след това?

Ако стилът, в който се припознавате не ви харесва – променете го! Никога не е твърде късно да се научите да бъдете добър родител!