Любовта я има и преди и след 14-ти февруари

От древни времена до сега Земята са обитавали около 100 милиарда души и всички те са обичали. Сега живеят над 7.2 милиарда души и всички те обичат или искат да са влюбени. Хората живеят заради любовта, пишат за нея, пеят за нея, мечтаят и умират за нея. Любовта движи нашите действия и мисли, тя е стихийна, нелогична и нематериална.

Тъй като свързваме любовта с някакво блажено щастие, ние я търсим и се стремим да намерим човек, с когото да си я поделим, но твърде често тя може да носи болка. Лъжа, лоялност, предателство, ревност, възторг – никой не знае каква ще е неговата история и как ще завърши тя, но въпреки това всички знаем как тя е започнала.

Испанският философ Хосе Ортега-и-Гасет твърди, че „Всички, които се влюбват, се влюбват по един и същ начин – и умния, и глупавия, и младия, и стария…“. Любовта обхваща изцяло нашата същност, всичко друго в света изчезва, всякакви работни и битови задължения, тъй като сме изцяло очаровани от субекта пред нас, от неговото присъствие и образ.

В такъв момент на влюбеност, всичко от което имаме нужда е този човек, тази нужда е толкова голяма, че учените са установили, че тя задейства онези части на мозъка, които се свързват с най-базовите ни потребности като храна и вода.

Френският философ Ролан Барт за този начален период на любовно влечение казва „Това, от което имам нужда е един малък остров, със свое време и логика, обитаван само от нас двамата.“

Ако човек действително обича, той не би могъл да обича никой друг, съвсем неважно е онова, което се случва наоколо, способни сме да се ограничим от другите хора, да сме концентрирани единствено върху красивите гънки и мимики на лицето на обекта на нашите желания и фрагментите на неговото тяло.

Това, което искаме е да го разгадаем напълно, а за това се изисква немалко енергия, затова често се изолираме от всичко друго, дори нашите мисли са единствено насочени към този човек.

Ролан Барт още твърди: „Претърсвам тялото на другия, сякаш механичната причина на моето желание е в тялото срещу мен (приличам на хлапетата, които разглобяват часовника, за да видят какво представлява времето).“

А когато бъдем отхвърлени от някого, в мозъка се активизира онзи дял, който отговаря за действителната болка, това говори колко физически тежко сме склонни да приемем любовните разочарования.

Любовта взима връх над всичко друго, затова бих попитала защо ни е само един ден, в който да кажем „Обичам те“ и да го направим специален – не е ли незаменимо събуждащото се лице до нас от лъчите на слънцето или очите, които ни гледат, изпълнени с обич и привързаност?

През трети век в Рим на престола е един от най-жестоките владетели Клавдий II, той разбира, че самотните и бездетни мъже са много по-добри и силни войници от женените и забранява на юношите под 20 години да се женят.

Осъзнавайки цялата несправедливост на тази забрана, обикновен лекар, който се грижи за ранените от войните мъже, тръгва срещу императора и извършва тайно сватбени церемонии.

Когато мълвата достига до Клавдий, той веднага заповядва да го доведат при него и на 14 февруари, 286 година лекарят е екзекутиран пред многочислена тълпа. Той се казва Валентин и по-късно е обявен за светец.

Днес празникът на любовта е комерсиализиран от големите компании за производство на лакомства и картички по цял свят. Смятам, че не ни е нужен един ден, в който да празнуваме това, че сме обичани и нека не търсим излишен повод за малки жестове, специални екскурзии и ходения до ресторанти, защото причината е ясна – човекът срещу нас, а не датата в календара.