Малките големи грешки на родителите във възпитанието

„Няма значение какво вие правите за децата си, а какво ги учите да правят те за себе си, което да ги направи успешни хора.“ – пише една от известните американски журналистки на XX век – Ан Ландърс.

За съжаление малко родители възпитават децата си, водени от тази мисъл. Те искат да направят най-доброто, на което са способни за момента, като забравят, че децата ще пораснат и ще се променят. И тогава ще се радват на много по-различни неща и ще имат нужда да са развили определени качества, за да се справят успешно в живота. А междувременно ще са били подложени на свръхдози любов, загриженост и очаквания, които ще ги отклонят от естествения им път на развитие.

Нека разгледаме някои от грешките, които почти всеки родител е допускал (или ще допусне) в желанието си детето му да не се провали в живота.

Желание да се сведат трудностите по пътя до минимум.

Детството би следвало да е най-безгрижният период от човешкия живот. Но за да може детето да се научи да се справи и когато стане възрастен, родителят не бива да му спестява всички трудни ситуации. Не е лесно да се научиш да обичаш „в перспектива“, т.е. да помислиш за възрастния, в който ще се превърне детето ти един ден и качествата, от които той ще има нужда да притежава. Колкото и да е тъжно, един ден децата няма да имат на разположение родителите си, за да могат те да разчистят проблемите от пътя им.

Свидетели сме на това колко хора стават зависими от родителите си и заради това в зряла възраст не са способни да вземат важни житейски решения, които се касаят единствено до тях. Липсата на самостоятелност ни лишава както от отговорността за последствията от действията ни, така и от правото ни на свободен избор. Следващия път, когато решите да напишете домашното да детето си, вместо да му обясните как да го направи само, се замислете колко безпомощно може да се почувства то един ден без вас (и заради вас). Все пак грешките са необходими, за да се поучим от тях.

Изграждане на неоправдано високо самочувствие.

Всеки иска да има успешно и уверено дете. Това обаче не се постига, като го засипвате със скъпи дрехи, техника и непрекъснато му повтаряте, че няма по-добро от него. В ранна детска възраст самочувствието се изгражда най-вече върху вещите, които детето притежава. Те му дават илюзията, че има повече, а оттам – че е нещо повече от връстниците си. Ако родителят не обясни на детето си, че останалите деца могат да са също толкова добри, колкото него, независимо колко и какво притежават, след време то може да се превърне в безскрупулен човек, който не зачита никого и си въобразя, че е единственият, който може да успее.

Възпитание с думи, а не с действия.

Мисъл на Робърт Фулъм гласи: „Не се тревожете, че децата ви никога не ви слушат; тревожете се, че винаги ви наблюдават.“ Обикновено родителите са много добри в поучаването и забраните. След всяка една грешка има плеяда от съвети как е можело тя да бъде предотвратена. По-деспотичните родители не подлагат на съмнение думите си и вечно смятат, че имат право само защото са с по-голям житейски опит. Това, което изричаме на децата си, е важно да бъде чуто, но ще има по-голям ефект, ако бъде подкрепено и с действия от наша страна. Освен че ще покажем как може да се действа в дадена ситуация, ще се издигнем в очите на най-обичните си същества, а това със сигурност ще засили емоционалната връзка и доверието.

Отказ от приемане на детската индивидуалност.

Колкото и да им се иска на родителите, децата им невинаги приличат на тях. Грешно е да се налагат интереси с очакването постепенно те да бъдат приети. Всеки има свой път в живота и ако един родител не е успял да се реализира успешно в дадена област, не означава, че трябва да натрапва на детето си своите несбъднати мечти. Колкото по-бързо приемете наследника си такъв, какъвто е – с неговите силни и слаби страни – толкова по-лесно ще получите в замяна неговата обич и близост.

Ако искате детето ви да се превърне в зрял и самостоятелен човек, позволете му да прави грешки. Съветвайте го, но не му отнемайте изконното право на избор. Вслушвайте се в това, което ви казва, без да го подценявате. Едно дете често има способността да знае истини, за които възрастните са слепи. Не, защото им липсва опит, а защото са позволили на свръхамбицията да притъпи сетивата им. И колкото по-бързо приемат факта, че могат да сгрешат във възпитанието, въпреки огромната си обич, толкова по-добри родители ще бъдат.