Spisanie.to

Ако има детски думи, на които вечно натоварената майка да обръща най-малко внимание, това са „Мамо, виж!”

„Мамо, виж луната свети!”
Или „там има куче”, „оня лошия чичо”, „текат ми сълзи без да плача”, „виж какво нарисувах” – виж това, виж онова…

Мама без да поглежда дори, най-често кима с „Да, добре, видях”, за да отметне детския въпрос.
Защо?
Може би защото това са все очевидни факти от ежедневието, които всеки знае и не са интересни.
Или защото не е първото, нито последното „виж”, а е свикнала да го чува по хиляда пъти на ден.
Отработен жест, готов отговор и насочване вниманието на детето към нещо друго.

А всъщност от мама се иска не да види луната, рисунката или каквото и да е, а да види света през очите на малчо!
Ако някой път се вгледате, мили майки, може да научите нови неща и за вас самите.
Или да преосмислете онова, което вече знаете.
Но със сигурност, всяко „виж” е стъпка към вътрешния свят на вашето малко дете, кое го впечатлява, как оценява нещата от скромния си опит.

Свят, чийто радиус се разширява с всеки изминал ден, чието небе отива все по-далече! Като нарисувана точка върху балонче, което се надува и точката става все по-голяма, ясна, детайлизирана.
А в центъра на света е … мама!
Топлото ядро, което обезателно трябва да вижда какво се случва с растящото кълбо.

„Мамо, виж” …не това и онова, а виж мен, какво ми харесва и какво не, от кое ме е страх.
Зов за директен поглед в моите вълнения тогава, когато съм с най-чисто съзнание, когато още не мога и не зная да лъжа, когато съм прозрачен като стъклена топка с плуващи разноцветни звездички!

Ето научната позиция по въпроса дали да отминаваме „досадните едни и същи” думички, дали да не направим нещо, и какво да е то?
В педагогиката наричат периода от 2 до 6 години „чувствителен период за развитие на възприятията”.
Най-често тогава ще чувате „Мамо, виж”.
Той частично се припокрива и от други чувствителни периоди за децата, през които мъниците постоянно опознават и усвояват и естествено ще искат да споделят с мама какво са научили.
Практическите изводи са предмет на анализ в Монтесори-метода, който напоследък добива все повече известност сред родителите, обсъжда се във форуми, откриват се детски градини и занимални работещи по него.
„Мамо, виж” не трябва да се отминава с едно „Добре, видях”, а да е отделна тема за насърчаване на детето да се развива.

От раждането до навършване на 2 години и половина е чувствителният период.
Неориентираните движения стават координирани.
В този период детето може и да не каже „Виж” по простата причина, че не умее да говори. Но като се научи да се изразява, то няма да спира да показва емоцията си от натрупания опит в разпознаване и свикване с различни възприятия – вкус, аромат, звук. мирис, допир.

От 2.5г до 4.5г е периодът за усъвършенстване на движенията.
„Мамо, виж – нося ти това, аз яде сама, виж как ти бръкнах в чантата, виж какво взех”. Насърчавайте го да се развива: „А сега да видим ще можеш ли да го оставиш пак там”, „Виждам че можеш да светнеш лампата, но ще успееш ли да я загасиш”, „Добре, нацапа блузката, но видях, че можеш да ядеш и сама!”

От раждането до 3 години – чувствителен период за говорни умения.
„Виж” ще е една милионна частица от думите и неологизмите, които ще чуете.
Вашата задача е да попомагате детето да говори, и то правилно (а не като цитирате „бебешкия” език), да му четете книжки, да му пускате записи, защо не и на чужди езици.

От 1 до 4 години е периодът за възприемане на малки обекти.
Нека да не ви дразни „Мамо, виж, взех ти гривната от онази кутийка”, защото на него му е изключително интересно да се занимава с дребни неща и фини детайли.

От 2 до 4 години – период за стремеж към подреденост и повторение на дейности. Съкровището ще иска да ви се похвали как е подредило играчките, как след ядене само си е махнало лигавника, ще ви повтаря и много на пръв поглед досадни неща.
Ако можете, надскочете егото си, сложете детските си очила и вижте тези обикновени „постижения” колко са необикновени всъщност!

От Монтесори метода в педагогиката за ранно детско развитие можем да вземем практическата ползва, че всяко „Виж, мамо” трябва да ви отваря вратичка, през която да тръгвате по детския лабиринт от емоции, като не оставате безучастна, напротив – да подкрепяте усъвършенстването на детето, защото то е основа за една бъдеща хармонична личност.

След „Виж” задавайте въпроси, предложете вариант, покажете че сте горда от постижението, задайте следващо предизвикателство, което ще извика още „Виж”!
Или както се казва в един цитат на Патриша Клафърд „Работата ще почака, докато покажеш на детето си дъгата, но дъгата няма да почака да си свършиш работата!”

Светла Павлова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :