Могат ли приказките да навредят на децата

Пепеляшка и Идеалният партньор 

Безспорните достойнства на приказките са всеизвестни и неоспорими – те са стимул и опора на детското въображение, подпомагат интелектуалното развитие, обогатяват речта, лесно и усвоимо възпитават ценности и правила…

Но именно там някъде, между вечната битка на доброто и злото, силното и слабото, красивото и грозното, трайно се установяват стереотипи, дирижирани представи и нагласи, които в бъдеще могат да допринесат за повишена тревожност, неудовлетвореност, липса на инициатива или пък свръхактивност.

В много класически приказки посланието е, че истинската жена трябва да е красива на всяка цена – това е изведено като висша ценност; да чисти и готви до припадък (Пепеляшка), т.е. да се подчинява, за да бъде приета. Ако пък е царска дъщеря, обикновено никакви дейности, освен разходки в градината и пеене, не са й присъщи (Спящата красавица).

Мъжът трябва да е красив, смел, да убива лошите и, естествено, да е „поне“ принц. Мъжката роля е сведена до спасяване на принцесата, влюбването му в нея (той избира). Той на всяка цена и винаги трябва да побеждава и да не допуска друга алтернатива. Трудна житейска задача за едно момче – бъдещ мъж.

Жената, в повечето случаи, е очарована, съгласна, чакаща, благодарна, т.е. пасивна и безкритична. Разбира се, това е част от същността на мъжкото и женското начало, но крайностите пораждат деформации.

В стилистиката на контраста, на черното и бялото, можем да открием позитивите и негативите на някои от основните идеи в класическите приказки и да се опитаме да акцентираме върху първите, за сметка на вторите.

В приказката трябва да се набляга на положителните послания – на скромността, работливостта, добротата, почитта към родителите, прошката, състраданието, щедростта, порастването, самоутвърждаването, волята, търпението, вярата в щастливото бъдеще.

Това, което е добре да бъде избегнато с малко повече фантазия, а не сляпо забиване на погледа в текста, е внушаването на примиреност към несправедливостта (но не гняв и агресия), да се наблегне на активното вземане на решения.

А любовта да не е задължително „от пръв поглед“ и „запленен от красотата й“, а да има повече процесуалност, да се наблегне на взаимното опознаване и откриване на прекрасните качества на другия – ум, доброта, мъдрост, почтеност, справедливост.

И мотивът за сватбата е много щекотлив, защото формира нагласа, която, ако не намери реализация, както напоследък често се случва, може да се трансформира в усещане за нереализираност, отхвърленост, неприемане (най-вече от момичетата).

Приказките отразяват действителността, но тя е много по-пластична и изисква адаптивно отношение към себе си. Приказките са прекрасен продукт на човешката мъдрост и опит, те са гениални в своята простота и бихме били най-малкото невежи, ако ги отричаме.

Но нека да се съобразим с динамиката на времето, в което живеем и да си направим труда да четем на детето си критично, бързо и ненатрапчиво да преобразуваме архаичните представи за идеал, красота, любов, грижа…

Крайностите, черното и бялото да си ги анализираме само ние, възрастните. А на децата им е необходимо да знаят, че Светът е шарен, нито само добър, нито само лош и че не на всяка цена принцът е на бял кон (или на Батмобил), рус, синеок, мускулест, богат, безгрешен непобедим и силен.

A истинската принцеса не е задължително „най-красива на земята“, с блестящи рокли, с прекрасен глас, с копринени коси, фина, анорексично слаба и с прозрачна кожа, жертвоготовна до крайност (Малката Русалка), винаги съгласна, винаги влюбена в този, който я е избрал…

Нека постоянно да четем на децата си приказки, но нека да го правим разумно, добавяйки нашия опит, а защо не да стимулираме детето да промени сюжета и да създаде своята приказка. Така ще открием неговите страхове, фантазии, очаквания и ще се учудим колко въображение и уникалност е скрита в малката му главица.