Spisanie.to

Могат ли приказките да навредят на децата

Пепеляшка и Идеалният партньор 

Безспорните достойнства на приказките са всеизвестни и неоспорими – те са стимул и опора на детското въображение, подпомагат интелектуалното развитие, обогатяват речта, лесно и усвоимо възпитават ценности и правила…

Но именно там някъде, между вечната битка на доброто и злото, силното и слабото, красивото и грозното, трайно се установяват стереотипи, дирижирани представи и нагласи, които в бъдеще могат да допринесат за повишена тревожност, неудовлетвореност, липса на инициатива или пък свръхактивност.

В много класически приказки посланието е, че истинската жена трябва да е красива на всяка цена – това е изведено като висша ценност; да чисти и готви до припадък (Пепеляшка), т.е. да се подчинява, за да бъде приета. Ако пък е царска дъщеря, обикновено никакви дейности, освен разходки в градината и пеене, не са й присъщи (Спящата красавица).

Мъжът трябва да е красив, смел, да убива лошите и, естествено, да е „поне“ принц. Мъжката роля е сведена до спасяване на принцесата, влюбването му в нея (той избира). Той на всяка цена и винаги трябва да побеждава и да не допуска друга алтернатива. Трудна житейска задача за едно момче – бъдещ мъж.

Жената, в повечето случаи, е очарована, съгласна, чакаща, благодарна, т.е. пасивна и безкритична. Разбира се, това е част от същността на мъжкото и женското начало, но крайностите пораждат деформации.

В стилистиката на контраста, на черното и бялото, можем да открием позитивите и негативите на някои от основните идеи в класическите приказки и да се опитаме да акцентираме върху първите, за сметка на вторите.

В приказката трябва да се набляга на положителните послания – на скромността, работливостта, добротата, почитта към родителите, прошката, състраданието, щедростта, порастването, самоутвърждаването, волята, търпението, вярата в щастливото бъдеще.

Това, което е добре да бъде избегнато с малко повече фантазия, а не сляпо забиване на погледа в текста, е внушаването на примиреност към несправедливостта (но не гняв и агресия), да се наблегне на активното вземане на решения.

А любовта да не е задължително „от пръв поглед“ и „запленен от красотата й“, а да има повече процесуалност, да се наблегне на взаимното опознаване и откриване на прекрасните качества на другия – ум, доброта, мъдрост, почтеност, справедливост.

И мотивът за сватбата е много щекотлив, защото формира нагласа, която, ако не намери реализация, както напоследък често се случва, може да се трансформира в усещане за нереализираност, отхвърленост, неприемане (най-вече от момичетата).

Приказките отразяват действителността, но тя е много по-пластична и изисква адаптивно отношение към себе си. Приказките са прекрасен продукт на човешката мъдрост и опит, те са гениални в своята простота и бихме били най-малкото невежи, ако ги отричаме.

Но нека да се съобразим с динамиката на времето, в което живеем и да си направим труда да четем на детето си критично, бързо и ненатрапчиво да преобразуваме архаичните представи за идеал, красота, любов, грижа…

Крайностите, черното и бялото да си ги анализираме само ние, възрастните. А на децата им е необходимо да знаят, че Светът е шарен, нито само добър, нито само лош и че не на всяка цена принцът е на бял кон (или на Батмобил), рус, синеок, мускулест, богат, безгрешен непобедим и силен.

A истинската принцеса не е задължително „най-красива на земята“, с блестящи рокли, с прекрасен глас, с копринени коси, фина, анорексично слаба и с прозрачна кожа, жертвоготовна до крайност (Малката Русалка), винаги съгласна, винаги влюбена в този, който я е избрал…

Нека постоянно да четем на децата си приказки, но нека да го правим разумно, добавяйки нашия опит, а защо не да стимулираме детето да промени сюжета и да създаде своята приказка. Така ще открием неговите страхове, фантазии, очаквания и ще се учудим колко въображение и уникалност е скрита в малката му главица.

Илонка Иванова

1 коментар

  • Някои от старите приказки както и някои от новите, не са особено подходящи за децата. Наистина се натяква за един перфекционизъм, който в реалния живот го няма. Разбира се приказките са за много малки деца, и те трябва просто да ги радват, децата не разсъждават върху приказките така както големите ги тълкуват, те просто им се наслаждават и след това евентуално заспиват, някои родители използват приказките като средство, чрез което да научат своето дете да чете, да разбира различните предмети, цветове. Но, ако държите детето ви да не ви задава глупави въпроси, на които не знаете как да отговорите, подбирайте приказките, които му четете.

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :