Spisanie.to

Най-честите причини за тревожност у децата

Има няколко симптома, които подсказват, че в главичката на нашето съкровище нещо се случва – нещо, за което не говори, тъй като вероятно и то самото не знае как да го обясни с думи, но за сметка на това го изразява с действия.

Сега ще обърнем внимание на физическите признаци за тревожност у детето.

Болки в корема или главата

В повечето случаи се срещат при първокласниците, които са в тревожност и стрес от новата среда, отговорности и задължения. Ето защо, често се случва детето да се оплаква, че го боли корем или глава – а е възможно също така и някой в обкръжението му да допринася за това!

Гризането на нокти

Както и заекването, дъвчене на кичур коса или въртенето на коса около пръстите, все сигнали за тревожност у детето, наричани от родителите „вреден и дразнещ навик“, а в действителност не трябва да бъдат пренебрегвани!
Психологически признаци за тревожност често се бъркат с демонстрация на разглезено поведение. Такива са например:

Вкопчването в един от родителите

Почти при всички се случва разиграването на такива драматични ситуации в детската градина, когато детето отказва да се раздели с родителя, като за постигане на целта си, не пести сили и енергия, за да убеди мама или татко да не го оставя. Неутешим и истеричен рев, придружен със сърцераздирателни слова от типа на: „Ти сега на кого ме оставяш тук, страх ме е!“ , обикновено ядосват родителя, който се чувства манипулиран от детето си и това му пречи да разбере истинската причина за това поведение, а именно наличието на тревожност.

Страничния наблюдател

Когато детето не се включва в групови игри и избягва контакта с други деца, понякога родителят си казва: „Е, просто си е такова дете, затворено“ – но това може да не е причината, защото децата обикновено обичат да си играят, а за повечето от тях това дори е най-важното занимание. Съответно една проява на пасивност не може да се смята единствено за черта от характера – проблемът може да е по-задълбочен.

Детето си създава своя реалност, различна от действителността

В която предпочита да прекарва времето си. Така например, когато предпочита да си играе само в стаята или на компютъра, без да търси контакт с други хора дълго време. Това вероятно е признак за бягство от нещо, която силно го тревожи в реалността!

Не се разделя с някоя играчка

Успокоява се, когато я гушне и вдиша познатия аромат. Носи я навсякъде със себе си, не може да заспи без нея, и изпада в истерия, когато изчезне и не може да го открие. Това може да е признак, че детето има проблем с адаптирането в нова среда и се чувства неуверено и затворено.

Източници на тревожност у детето

Страх от изоставяне

При по-малките деца съществува панически страх от това, да не бъдат изоставени от родителите си, особено ако някога майката или бащата е казвал подобно нещо. Много родители използват заплахи, за да накарат детето да се подчини на тяхна молба, така например често срещани са реплики от рода на: „Ще те оставя тук да те вземат лоши хора, щом не слушаш!“. Ако това за нас са просто думи, то за детето си е абсолютната истина, тъй като няма способността да селектира думите и приема всичко буквално, така че за него съществува реална възможност да бъде изоставено от родителите си, точно както Хензел и Гретел.

Страх от раздялата на родителите

Често в семейството се случва родителите да си повишат тон и да си разменят някои не много любезни слова, без да си дават сметка, че зад вратата се крие един малък наблюдател, който със свито от страх сърчице попива в буквалния смисъл ядните излияния на родителите си. Страшно е за него, защото целият му свят се държи на две основи – мама и татко и ако едната изчезне, света ще се срути. В този случай добре би било някой от тях да отиде при него и да му обясни,че мама и татко понякога се карат, но това не означава, че са спрели да се обичат.

Страх от смъртта

Болезнена част от живота на всеки човек, но неизбежна. На детето е добре да му се обясни простичко – то няма нужда от сложни обяснения. Тук, според психолозите „теорията за звездичката“ би свършила чудесна работа, защото истинският ужас за детето е да разбере, че този човек изчезва завинаги. Ето защо идеята, че се е превърнал в една от онези ярки звезди на небето е успокояваща, писането на писма до него също създава онази благоприятна илюзия, че той е още тук и винаги ще бъде, просто ние няма да го виждаме, но ще го усещаме в сърцата си, и когато осветява вечер тъмната стая със своята ярка светлина.

Детската душа е чиста, нежна, крехка, всяка грубост ще я нарани и остави белег в нея!
За емоционалното състояние на детето си можем да отсъдим по начина на игра, как се държи с играчките си, какво им говори, както и рисунките, в които то изразява своята душевност.

Сия Иванова

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :