Образование в България днес

Сила! Знанието е сила! Перцептивното развитие на индивида започва още с поемането на първия дъх. Нашето съзнание тръгва по пътя на знанието, което с всеки изминал ден ни обогатява и допълва.

Обръщам поглед назад, където историята ни среща с хора от богато потекло и дворянски произход – образовани. Само те са имали желанието да учат или само те са имали възможността да учат? Този въпрос би получил различен отговор в миналото и в нашата действителност. Убедена съм, че всеки от нас може да се досети.

Защо децата в древността са бленували знанието, а днешните бягат от образованието? Разбира се, този проблем се захранва от множество области икономически, социални, политически. Периодът на прехода от социалистически тип общество към демократически дава своето отражение. Защото демокрацията е свобода, но свободата – отговорност. Като тръгнем от ляво на дясно по вертикалата на родното образование се натъкваме на въпросните пунктове, които довеждат до хаос на образователния процес.

Ще започна отзад напред, т.е. с проблемните места в сферата на висшето познание. Проблемите тлеят на въглените на корупцията, на липсата на организация на работата, предлаганите специалности, които остават без реализация и пр.

Новина от 11.03.2012 г. гласи: „У нас фармацевтите, които завършват клинична фармация масово не могат да я практикуват. Липсва наредба за статута на професията и масово незнание какво представлява…“

Точно този и подобни факти демотивират младите и ги карат да се замислят, има ли изобщо качествено образование у нас и дава ли то дава тласък на социализацията им в обществото. Този казус ангажира вниманието на всички кандидати, застанали на прага на висшите учебни заведения. Не отдавна аз бях на същата тази позиция, в същото неведение. Споделям факти от личния си опит, масово децата не ходят на училище в 12, а дори и в 11 клас. Защото трябва да се подготвят едновременно за кандидатстудентски изпити и за матури. И тогава, и сега смятам, че е напълно безсмислено съвместното съществуване и на двата формата.

Първо, защото матурите проведени в по-малките населени места получават „дадени“ не „заслужени“ оценки.

Второ, защото тези абсурдни оценки запазват място в някой елитен ВУЗ, което те не заслужават.

Нашето висше страда както преди, така и по време на обучението от корупция, която дава изпити, дипломи и пр. Възприемането на висшето като пазарна услуга е несъвместимо с неговите приоритети като институт за натрупване на познания и с неговата същност – дългосрочна инвестиция за развитие на човека в обществото. Образователния процес не е нито продукт, нито стока, за да се купува или продава, защото това разбиране тотално осакатява и ликвидира целите му. Качеството на обучение се повлиява и от ниските заплати, които водят до посредствено образование, както в началните, така и във висшите среди.

Нещата опират до липсата на ред и организация. Реформите в различните системи трябва да са с цел подобрение на функционирането им, но специално в образованието постоянните актуализации причиняват точно обратното. Обучението с образователна цел е трудна задача, така трябва и да бъде, защото качеството не се създава от днес за утре.

Българското начално, основно, средно и академично образование трябва да предлага хоризонт за успехи на личността. Приоритетите на индивида трябва да са приоритети на образованието, а не обратното. Този процес трябва да стимулира интелектуалното развитие, неговата ефективност не трябва да се влияе от финансовите стойности.

Нашето образование е добро, с традиции и доказани постижения. Нужно е да се стабилизира, като се следват общонационалните критерии и стандарти, за да се постигне системност и организираност, която ще доведе до желаните резултати.

С такъв оптимизъм ще завърша своя анализ, надявайки се, че образованието в бъдещето ще е по-добро от това в настоящето, че усилията ми днес няма да останат непризнати утре.