Spisanie.to

Осиновяването – благородно дело

Много обсъждана тема, но защо ли не се задълбочава и разисква достатъчно?!

Хилядите изоставени, нежелани и отхвърлени от обществото деца израстват по страховитите домове. Деца, които нямат абсолютно никого до себе си, растат необразовани , склонни към пороци и насилие.

Картината е потресаваща. Но явно хората са станали доста безразлични и безчувствени, щом почти никой не се трогва от случващото се.

Веднага някой би ми опонирал, че не е толкова лесно да осиновиш дете. Трябват пари, време, отговорности и внимание.

Да, така е ! В това “бедно” (но само за някой) време, как да гледаш дете?

Добре съгласна съм. Но, защо си купуваш скъпо куче? От къде намираш пари, за да го водиш на козметични и фризьорски процедури, да му купуваш дрехи и други абсурдни неща.

Нямаме пари ли? Никога няма и да имаме.

Въпросът опира до желание. Че няма да сме по-богати и по-свободни е ясно. Но това не означава да си останем непукисти и да подминаваме трагедиите с безразличие. Тези деца не копнеят за пари, скъпи дрешки и козметика, тези деца желаят единствено внимание и обич.

По-хубаво нещо от това да отгледаш дете няма. Мисълта, че ти си му дал бъдеще, по-хубав и щастлив живот, трябва да те прави горд и истински щастлив. Изоставените “гаврошчета” чакат някой да им обърне внимание.

Моя позната е била в дом за деца. Разказвала ми е за мизерните условия, потисничеството и безперспективността. Тя не е била осиновена. Просто е напуснала след навършване на пълнолетие. Разказвала ми е как са пристигали осиновители, оглеждали са децата, всяко си е измисляло по някакъв номер или нещо друго, с което да ги впечатли. Всяко едно от тях осъзнава какво би имало, ако го харесат. След всяко не избиране обаче, те се сриват психически. По този начин се комплексират и се затварят в себе си, пораствайки те няма да могат да се отпуснат, няма да знаят как да общуват пълноценно.

Представете си едно дете, съвсем невръстно, затворено в някакво пространство, заобиколено само от напрежение, стрес, намръщени и груби хора, откъснато от всичко случващо се. Сега си помислете, след като порасне какво ще се очаква от него. Да е като всички други?! Няма как да се получи. Осиновителите са тези, които могат да предотвратят всичко това.

Страхът, надеждата и неувереността съпътстват изоставените деца.

Осиновяването е благородно дело. Тези деца не са различни, те са като всички други, като наши собствени. Любовта, грижите и подкрепата ги правят още по-прекрасни. Трябва да има се даде шанс.

Децата са тези, които озаряват и осмислят живота.

Защо да не рискуваме? Рискът си заслужава!

Изабел Углешова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :