Оценяването от родителите и самооценката на ученика – възможности и предизвикателства

Оценяването на ученика е средство да измерим нивото му на развитие и да го стимулираме и повишим. В тази връзка схващам оценката, като инструмент, който обективно да остойности текущото ниво и да даде отправна точка за бъдещото му развитие т.е. да отговори на въпросите: „Къде съм сега в развитието си?“, „Къде искам да бъда?“ и „Какво е необходимо да направя, за да го постигна?“

За мен оценката на ученика би трябвало да се формира комплексно, като се отчитат не само текущите му знания по определен предмет, но и мотивацията му за работа, интересите му, любознателността, поведението в клас, ангажираността му в учебния процес и др. Накратко, мотивираният ученик, който се интересува и харесва това, което изучава трябва да бъде първостепенна цел на обществото и образователната ни система. И не само на думи.

За да оцени себе си коректно по отношение на обучението, ученикът трябва да знае и разбира отговорите на следните въпроси:

– Защо е необходимо да уча?
– Какво е необходимо, за да успея в ученето?
– Какво знам сега и какво е необходимо да науча?
– По какъв начин уча и как това се отразява на резултатите ми в обучението?
– Как реагирам на обратната връзка, получена от учителя ми?
– Какви цели си поставям, на базата на това, какво е необходимо да науча?
– Как сам организирам обучението си?

За да оцени детето си коректно по отношение на развитието, родителят трябва да знае и разбира отговорите на следните въпроси:

– Какви са интересите на моето дете?
– Кои са силните страни на моето дете?
– Кои са слабите страни на моето дете?
– Коя сфера е най-перспективна за развитието на моето дете, като отчитам интересите му?
– При какви условия моето дете учи най-добре? Успявам ли да му ги осигуря?
– Доколко съм ангажиран с развитието на моето дете?
– Какъв пример давам на моето дете?

В заключение ще кажа, че погрешното схващане на оценяването и самооценката са една от причините за лошите резултати, постигани от образователната ни система.

Инертността на обществото, родителите и учителите са друг голям проблем, защото нищо добро не се случва от само себе си.