Spisanie.to

Проблемът наречен униформа

Първият учебен ден дойде, мина и замина, а заедно с него и вечният въпрос – трябва или не трябва учениците да носят униформи? Въпросът наистина е спорен и от няколко години насам средствата за масова информация и обществото като цяло са се впуснали в страстни дебати, претегляйки на кантара на всеобщото мнение, всички предимства и недостатъци на така нареченото училищно облекло. Правят се различни анкети и социологически проучвания, но на този етап категоричен резултат все още няма. А може би никога няма и да има?! Като всеки наболял проблем и този постепенно ще отшуми, без да бъде открита неговата панацея!

Единственото, което мога да направя, е в рамките на тези редове да споделя с Вас моята гледна точка по този актуален въпрос. В интерес на истината, в самото начало, дори и аз не знаех към коя групичка спадам -горещите привържениците или върлите противници. Моето мнението  упорито се люшкаше от единия към другия полюс до прекрасния момент, в който преди няколко години не започнах работа като преподавател в едно обикновено българско училище. Беше ми необходима точно една седмица, за да полея със студена вода иначе широко скроената ми преценка! Набързо се окопитих и застанах лице в лице с нашенската действителност.

Всеки ден из коридорите на учебното заведение се сблъсквах с девойки, които полюшкваха сластно стройните си бедра, пристегнати за още по-голям ефект в ефирни материи, цветовата гама на грима преливаше от нежните перлени тоналности към фрапантните за ранния сутрешен час наситено-черни тонове, дискретният дамски маникюр беше мираж, а естественият цвят на косата се срещаше толкова рядко, колкото самотен оазис в пустинята. Мъжката половина на това затворено и сплотено общество дефилираше, излагайки щедро на показ изкуствено напомпаната си мускулатура, украсена за повече разкош с пиърсинг или татуси. А звучните ориенталски мелодии, които се носеха от мобилните телефони, повдигаха градуса на общото настроение.

Казано накратко пиршество на плътта, кича и суетата. В същото това време из коридорите виждах и изобилие от деца, в чиито ранички не звъняха телефони, а пълен набор от ученически пособия. Те не бяха облечени в маркови дрешки, не носеха актуалния за сезона цвят каки, не ухаеха на скъпи френски аромати и не парадираха с тлъстите банкови сметки на мама и татко. Тези деца бяха там, за да натрупат солиден капитал от знания, които след това умело да вложат в своето бъдеще и реализация. И докато анализирах именно тяхното поведение и се възхищавах на усърдието и старанието, което влагаха в образователния процес, аз неволно усетих, че заставам плътно зад идеята за училищни униформи.

Не ме разбирайте погрешно, не съм пуритан, който не цени естетиката и дискретната провокация, точно обратното, и аз самата се възхищавам на меките форми на красивата женствена фигура, харесвам стегнатите и релефни мъжки тела, но смятам, че за всяко нещо си има определено време и точно място. Ефирните блузки, ефектният грим, ултракъсите поли и обувките на висок ток са прекрасни, стига да ги носим вечер, в някое заведение и в компанията на приятели. Та нали, откакто свят светува, училището е храм на науката и знанията, а не моден център, който лансира на пазара актуалните за дадения сезон цветове, кройки и десени.

Покрай цялата тази суетня – да бъдат оригинални, неотразими и неповторими, на децата им убягва същественият факт, че училището е сакрална институция, която заличава класовите различия и дава равен старт в живота на всеки един от своите възпитаници. Именно поради тази причина въвеждането на еднакви училищни униформи е препоръчително, те пак ще бъдат шик, но просто в по-умерени граници.

Росица Дембарова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор