Spisanie.to

Влюбих се в малката златиста топчица от пръв поглед. От мига, в който ме погледна със сините си очички. Беше толкова мъничка, че се побираше в шепата ми заедно със сестричката си.

Котенцата бяха две, но Пухи получи достъп до сърцето ми. Родени под щастлива звезда, котенцата ни нямаха нужда от родословие. Имаха с кого да играят, имаха сигурна храна и топлина. Имаха и свобода.

Двете мъничета се гонеха и премятаха по дял ден, радвайки всички, които ги гледаха. Винаги имаше и кой да ги гушне и погали.

Човешката ласка е удоволствие за домашните любимци. За тези, които могат да се доверят на хората. Пухи обича да бъде милвана. Тя очаква от стопаните си нежност и я получава.

Страхливата й сестричка се свиваше уплашено всеки път, щом към нея се протегне човешка ръка. Опитвахме се да се отнасяме еднакво към двете котенца. Но те бяха различни. Милвахме Пухи с удоволствие,  виждайки колко й е приятно. Погалвахме внимателно другото коте, надявайки се да ни повярва и да се отпусне.

„Характерът е съдба“ казват хората. Животните също са подвластни на тази истина. Всяко животинче си има характер, който предопределя живота му. Пухи гледа на стопаните си като на добри божества. Когато има нужда от нещо, тя го иска от някого от нас. Изпадне ли в затруднение, търси помощ, доверявайки се напълно на нашите действия. Когато стана майка, тя ни донесе рожбите си. Поставихме ги в кашонче и те растяха покрай нас, а тя беше спокойна и доволна. Радваше се, че ги милваме и хвалим, че са в безопасност. Сестра й се опитваше да крие децата си. Страхът никога не я напусна.

Който умее да приема, той умее и да дава. Пухи приема грижите ни като нещо естествено. Естествено й е и тя да се грижи всеотдайно. Прекрасна майка, Пухи позволяваше на децата на сестра й да сучат заедно с нейните котенца. А когато малките започнеха да се хранят от чинийката й, тя им отстъпваше храната си. В тези периоди я хранехме отделно.

Сигурната прехрана повод ли е за бездействие? Пухи ловува  заради радостта от движението и удоволствието от успеха.  Донася трофея си и чака докато получи похвала от стопаните. Щом заслугите й бъдат зачетени,  губи интерес към плячката и я оставя на мързеливите си събратя.

Сладостно чувството е  да си полезен. Моята Пухи познава това чувство. Тя винаги знае кога съм тъжна. Идва и се гушва в мен. Гали се и мърка докато нежността измести мрачните мисли, докато й обърна внимание. Тя усеща  безпогрешно  и физическата болка. Ляга точно върху болното място и скоро болката утихва. Лечител е моята Пухи. И верен приятел. И добра душа. Тя е моето ангелче с бели лапички. Моята прекрасна, добричка Пухи.

Соня Точева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :