Spisanie.to

Първите седем години

„Възпитанието не е наука, нито изкуство – възпитанието е подражание.”

С няколко думи само Николай Хайтов е казал всичко, което трябва да знае един родител. Възпитанието, оказва се, е самовъзпитание. Ако искате да видите определени качества в характера на детето си, първо трябва да ги отгледате в самите себе си.

Първите седем години от живота на детето са основополагащи. През този период логическото мислене е в процес на развитие, водещи са чувствата. Детето учи подсъзнателно и всяко преживяване оставя дълбок отпечатък. Особено значение то придава на думите и действията на родителя – основния обект на подражание.

Подражанието е природен рефлекс, който природата е заложила във всеки нов живот, като най-ефективен начин на обучение. Всяко мъниче приема безусловно, че всичко, което родителят прави е добро и го копира с лекота. Образът на родителя се запечатва в подсъзнанието на детето без светлосенки. По този светъл еталон се моделира характерът на младия човек.

С възрастта съзнателното възприятие измества емоционалното. Умът започва да доминира над чувствата. Детето се учи да преценява, да сравнява, да избира. Започва да подлага на проверката на разума всичко, което му се предлага. Променят се възприятията му, вече не всичко му изглежда добро. Ученето става съзнателен процес. Възприемчивостта намалява.

Възприемчивостта от детството се връща, когато човек се влюби. Всяка любов е шанс за промяна. Любовта на майката към нейното дете е безусловна, подобно на любовта на малкото дете към майка му. Ставайки родител, човек отваря сърцето си за своето дете. Сляп е за недостатъците му и е готов на всичко за него. Готов е да се промени.

Възпитанието е двустранен процес. Детето се променя, стремейки се да бъде като мама и татко, но и мама и татко се променят водени от желанието да бъдат такива, каквито са в представите на детето си. Възхищението в детските очи е огромна мотивация за всеки родител, както родителското одобрение е незаменим стимул за всяко дете.

Соня Точева

добави коментар