Spisanie.to

Ревността между децата в семейството не е безобидна

Мама те обича повече, отколкото мен!

В семействата с повече от едно дете, появата на ревност е неизбежно срещано явление. „Мама те обича повече, отколкото мен“, „Никога не би го направила заради мен!“, „ Мразя те!“
Тези думи са сигурна индикация, че в съзнанието на детето се е настанила ревността. Често родителите вдигат рамене с недоумение как е възможно да се случва това, след като задоволяват потребностите на всяко дете и се грижат за тях по един и същи начин.

Ревността

Най-често проява на ревност се забелязва при децата с по-малка разлика във възрастта, когато за детето е почти невъзможно да се справи с ужасяващата мисъл да дели вниманието на мама с новопоявилия се „натрапник“, който тя гушка много повече и за по-дълго време.

Родителите обикновено правят всичко това несъзнателно и не си дават сметка за предизвикания дискомфорт у децата си, фаворизирайки едното и ощетявайки другото в повечето случаи, защото едното дете е по-малко и има по-голяма нужда от помощ, докато другото трябва да се справя само с някои задължения, например хранене, обличане и др.

В тези случаи, често детето отказва да се храни и облича само, не от глезотия, както се определя проявената реакция на съпротива, а от ревност, защото губи вниманието на родителя, времето, прекарано с него, докато го хранят или обличат.

В зависимост от темперамента на детето, ревността може да бъде изразена шумно, агресивно или прикрито, което се случва при интровертните деца.
В първия случай, когато децата изразяват своето недоволство родителите разбират за чувствата им и вероятността да се коригират и да помогнат на децата си да се справят с това е много по-голяма в сравнение с втория случай, когато интровертните деца се затварят в себе си, не говорят за проблема, а го преживяват сами, което води до доста сериозни последици по нататък.

Общуването между родители и деца

В основата на всичко се корени начинът на общуване между родителите и децата и най-вече в това дали, по един и същи начин непредубедено изслушват гледната точка на децата. Също така еднакво ли е вълнението, което изпитва родителят при появата им, относно домашните им задължения, разпределянето на отговорностите, както и очакванията към тях.

Общоприето е при конфликтна ситуация, възникнала между децата в семейството, майката или бащата да играят ролята на съдия, рефер, поставени в тази роля от жалващите се деца, търсещи справедливо разрешение на проблема си, имайки предвид, че всяко от тях има своя версия по случая и излага нея като абсолютната и единствена истина.

Родителят се заема с тежката задача да въздаде справедливост и да накаже виновния, отхвърляйки възможността да остави децата сами да решат конфликта помежду си, защото в обществените представи, заложени от поколения преди, това автоматично го превръща в „лош или безотговорен родител“.

Мнението на психолозите обаче е точно обратното на това, а именно да се избягва родителската намеса.

Децата да бъдат оставени сами да разрешат проблема помежду си, защото така се учат да се справят сами в конфликтни ситуации, не само в семейството, освен това, родителят не взема ничия страна, което изключва появата на ревност между децата, заради предпочитането на едното дете и ощетяването на другото от иначе стремящият се към максимална справедливост родител.

Поставянето на децата в „една лодка“ също е добър вариант, а именно наказанието да бъде и за двете страни, защото е ясно, че в конфликта участниците са повече от един и всеки носи своята вина за случващото се.

Борбата за надмощие

Ясно е, че в природата ни е заложено това, когато сме поставени в еднакви позиции с един и същи статус да се борим за надмощие, за доминиране над останалите.

Към това се стремят и децата, когато са повече от едно в семейството, всяко от тях иска да бъда първо, да има изцяло вниманието на родителите си, било то и негативно, защото вниманието за децата не се разделя на негативно и позитивно, дори и да е извършило нещо нередно, от което следва наказание или порицание, за него няма значение, защото в този момент мама е изцяло негова, дори и в негативен аспект.

Ревността крие опасности

Ревността при децата не е толкова безобидна, и не, тя не преминава с времето и израстването на децата, а напротив, поражда негативни чувства, чувства на враждебност, съревнование и омраза към другото дете в семейството.

Травмите, които неволно нанасяме, остават за цял живот, трудно е да приемеш, че си по-малко обичан, че друг е предпочитан пред теб или че се налага да поделяш обичта на най-важните хора с друг!

И тук съветите на специалистите са да намираме време за децата си, да прекарваме ежедневно определено време с всяко от тях по отделно, да засвидетелстваме обичта си към тях не само с думи, а и с дела, да ги убедим в това, че всяко едно от тях има своето специално място в сърцето ни, което не може да бъде заемано от никой друг.

Използвани източници:

Алисън Шейфър „Не,това не са глезотии“
д-р Халим и Алисън Гинът „Детето и ние“

Сия Иванова

добави коментар