Тийнейджър вкъщи – как да се справим с бушуващите хормони?

Всеки родител знае колко трудно се отглежда едно дете!
От раждането му, та докато са живи родителите, мама и татко винаги бдят над отрочето си, дори то вече да е четиридесет годишен мъж, който от своя страна е създал семейство и има деца.

„Малки деца – малки ядове“ казваше баба ми. И е съвсем права.
Колкото по-малко е отрочето ни, толкова по-малки проблеми ще ни създава!

Забележете! По-малки, а не по-малко!

Разбира се, няма дете, което да не ядосва и дори понякога да не изкарва извън нерви своите родители, но възрастта и причината са доста важни фактори в случая. Едно е малкото ви момченце да е счупило любимата ви китайска порцеланова ваза или пък гарафа от кристал и съвсем различно е, когато вашето „момченце“ доведе вкъщи новата си приятелка, която вие, като една грижовна и любвеобилна майка, откровено не понасяте и не желаете да виждате в дома си!

Пубертетът…

Една от най-проблемните възрасти в развитието на детето е пубертетът.
Той трае между четири и седем години, а при някои мъже (моля, не се обиждайте) продължава до дълбока старост!
Никак не е лесно на един родител да се справи с постоянно променящото се поведение на своето дете, което наскоро се е превърнало от богопомазано ангелче – в дете на дявола, вселило в себе си целия инат, упоритост и жестокост, сякаш с единствената цел да ядосва родителите си.

Не се тревожете, не сте единствените, чиито тийнейджър преобръща къщата с главата надолу, инати се и търси повод да се разкрещи. Тук ще ви предложим няколко полезни и ефективни съвета за това, как да се справите с трудния период на пубертета на вашите син или дъщеря.

Съвет № 1: Не губете връзката по между си

Най-важни са разговорите!
Но не го правете по неудобния и неловък и за двете страни начин, тип лекция. Говорете му нормално и без притеснения.
Ако вие имате теми табу, за които не можете да разговаряте спокойно, не прехвърляте това и на отрочето си. Живеем в ерата на информацията, но по-важно е кой е нейният източник. Ако се наложи – упражнявайте се със своя съпруг или съпруга. Говорете открито със своето дете. Не са важни само оценките в училище!
Не забравяйте, че детето ви тепърва започва да създава свой личен живот. Опитайте се да разберете какви са неговите интереси и хобита.
Насочете го към някоя школа, за да развие таланта си и го подкрепяйте.

Съвет № 2: Подкрепяйте го

Това е етап от възрастта, в който вашият тийнейджър ще иска да опита всичко.
Не бързайте да го съдите!
Като започнем от свиренето на китара и рисуването, минаваме през спорта и стигнем до цигарите и алкохола – за всичко има първи път!
Най-често срещаната реакция на родителите е забраната, която действа абсолютно и неоспоримо стимулиращо. Над 65% от тийнейджърите посягат към цигарите от любопитство и защото са забранени от родителите.
По-ефективно е ако накарате насила четиринайсет годишната ви дъщеря да изпуши една цигара, отколкото ако й го забраните! Самият факт, че я насилвате да го направи, ще я отблъсне.

Все пак тръпката от забранения плод е най-сладка и определено в тази възраст е много вълнуващо и забавно да се крият от мама и тате, дори и да не правят нещо нередно.
Ако пък синът ви иска да стане китарист, вместо да му повтаряте, че музикант къща не храни, че не е престижно и перспективно, просто му вземете една най-обикновена акустична китара за рождения ден, например.
Първо: ще зарадвате много своят тийнейджър и второ: ще си спестите много главоболия.

Съвет № 3: Спечелете доверието му

Горният пример с китарата е едно добро начало!
На тази възраст е нормално децата да грешат. Да не би вие да не сте го правили? Интересувайте се от личния живот на своето дете – какво харесва, какви са приятелите му, къде обича да ходи и прочие.
Предразположете го като приятел.
Не бързайте да викате и да критикувате начина му на живот. Това би го отблъснало. Покажете му, че вие сте този човек, на който може да разчита и от когото може да очаква подкрепа, независимо от всичко случило се.

Съвет № 4: Намерете баланса

Не поставяйте твърде много ограничения, но и не оставяйте своето дете само да определя правилата.
Постепенно увеличавайте вечерния час, понякога го подтиквайте то само да го определя. Ако толкова много се тръшка за татуировка – разрешете му, но нека бъде нещо малко, което лесно може да бъде скрито или коригирано ако попадне при некадърен татуист. Даже отидете заедно!
Все пак вие сте съвременни толерантни и разбиращи родители, а това определено е повод за гордост.

Докажете на вашето дете, че може да ви има доверие и най-важното – че можете да бъдете приятели!
Така колкото и проблеми да ви създава то, поне ще знаете какво се случва с него, което е много по-добре от това да бъдете в пълно неведение.