Spisanie.to

Училище за родители: Доброто и лошото ченге и разглезеното дете

И докато Малкълм и Дюи от американския сериал си имат майка „фелдфебел“, в реалния свят наставническата роля е присъща и на двамата родители. Децата нямат избор и се подчиняват, но дали решението, което стои зад ситуацията, е правилно?

Искам това!

Малчуганите са такива сладури и все са изпълнени с енергия. Постоянно щъкат наляво-надясно, любопитстват и искат нещо. Децата заливат с въпроси родителите си, искат да получат всичко примамливо: „Дървото как знае колко да порасте?“; „Може ли близалка?“, „Искам тази играчка!“ и понякога в забързаното ни ежедневие не успяваме да обясним действията си на любопитковците.

През погледа на мама: „Милото ми!“

Естествено е майката да е по-близо до детето си и да разбира нуждите му били те забавления или просто шоколад. „Как да откажа на тези големи очи?“, но така детето се учи да манипулира родителя си, получавайки каквото иска. Жените са либерални и по- състрадателни и съпричастни към децата си, и те често им се качват на главите. Докато силният рев и крокодилските сълзи минават при мама и оставаме за още час на площадката, при тати нещата не стоят така.

Изключенията при „нежния пол“

Чували сте как майки заплашват детето си на тръгване от площадката: „Тръгвай или те оставям тук!“, а то се разплаква и реве с глас. Това е израз на безсилие да се справим. Това е недопустимо! Независимо какво се случва не можем да казваме на детето си: „Ще те дам на баба Меца!“, ако то не направи еди какво си.

През погледа на тати: „Ох, пак ли?!“

Бащите не по-малко обичат децата си, но те имат по-нисък праг на търпимост, който моментално води до прекратяване на диалога на тема „Искам!“. От друга страна идват и предаваните от поколение на поколение разбирания за това как се възпитава едно дете, които в по-голямата си част не са актуални днес.

В патриархата освен разбиранията, че властта в семейството принадлежи на мъжете, витае и метод на управление, който преди всичко е физическо насилие. Днес тази практика съществува, но е морално осъдена. Възпитаването на деца в страх от последствията не е градивен метод, защото според психолозите така се създават психологически травми от детството, познати като комплекси.

Детето-„жертва“ взима страна

Децата съществуват като електрическия ток и минават през възможно най-малкото съпротивление. Сиреч атмосферата, в която получават онова, което искат, е добра за тях. „Мама дава, тати не!“ или обратно и щом единият е по-дащен, детето се вкопчва за него.

Детето-манипулатор

Ако е първо дете, то ще манипулира родителите си и сред малкото хора от семейството, които могат да обуздаят глезльото, са възрастните баби и дядовци. Как ни манипулират и защо? Често става дума за неща, които искат да получат – бонбон, прегръдка, играчка или миг внимание. Бебетата привличат внимание със силен рев, порасналите бебета също. Тръшкането е равносилно на актьорска игра, а има ли кой да обръща внимание, детето ще продължи. Родителят, податлив на манипулация, е любимият.

Да слушаме детето си и неговите нужди

Защото понякога те не са лигави прищевки! Вече е лято и градусите скачат много сериозно и докато нашите тела са свикнали на екстремни температури, детските не са. Като родители трябва да установим приятелски обмен на информация с детето си, за да може всеки проблем или неприятно чувство да бъде решен/о на мига. Постигането на диалог е изключително важно за развитието на личността и за доверието между деца и родители.

Възпитание в контролирана среда или в „диктатура“

Децата ни трябва да са наясно с действията и да не остават с впечатление, че не ги обичаме. Ограниченията, които им поставяме, са за тяхно добро. Може катерушките да са забавни, но падането от високо не е забавно! Бъдете откровени и говорете спокойно с детето си. Не позволявайте да прави „мили очи“ и потискайте нервните си изблици. Хубаво е да бъдем наясно, че понякога трябва да ги оставим да се уверят сами, опарвайки се на котлона. Това не се отнася до тютюнопушенето и наркотиците!

Доброто и лошото ченге

Този метод в семейството е продуктивен, доколкото родителите могат да бъдат добри актьори: единият да бъде тежкият характер, а другия милият и усмихнат. Доброто и лошото ченге манипулират детето. Строгият родител забранява дадено нещо, малкият се разплаква и търси утеха при добрия. В крайна сметка ролята на добрия е да затвърди позицията на строгия, решавайки проблема. Стар метод, ефективен, но нещо му куца. Напомня на работата на двойните агенти от Студената война, а както е известно, те не са били много обичани!

Александър Градинаров

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :