Spisanie.to

Училище за родители: Толерантност

Всички сме свидетели, че светът е поел в грешна посока. Под „света“ имам предвид хората, които пропити с омраза воюват помежду си, убедени, че тяхната кауза заслужава да бъде наложена насилствено.

От незапомнени времена основният враг на мира е липсата на толерантност. Различията сякаш винаги са били в центъра на оформянето на конфликта. Различните раса, религия, етнос, сексуалност и до ден днешен са ядрото на сблъсъци по цял свят, което е доказателство, че хората от всички краища на планетата си приличат все пак по нещо – по омразата и нетърпимостта към различния.

Расовата нетолерантност в България

Според проучване на „World Value Survey“, публикувано в WashingtonPost през 2013г, България се нарежда в графата на страните с изявена расова нетолерантност – между 20 и 39.9%, наред с Турция, Франция и др. И без помощта на статистически графики можем да направим заключението, че приемането на представители на чужд етнос или раса не е една от общонационалните ни добродетели към настоящия момент.

Вроден ли е расизмът или се изгражда с възпитанието и опита ни?

Различни изследвания в областта показват, че няма основателна причина да смятаме расизма за генетично заложен от раждането ни. Може би тепърва предстои да се открие подобна предразположеност, но за момента се приема, че той бива формиран през годините.

Ролята на семейството

Много са факторите, които определят светогледа и възприятията ни. Със сигурност източниците, от които се информираме, както и нещата, с които се развличаме и забавляваме, ни влияят на съзнателно и подсъзнателно ниво. Изключително важна е намесата на родителите при оформянето на подобни сериозни позиции в децата и подрастващите.

За съжаление много семейства не намират за нужно да обърнат вниманието на децата си към този наболял проблем! Волно и неволно се подхвърлят реплики с ксенофобско съдържание, което започва да се приема за естествено от подрастващите. Авторитетите в семейството се превръщат в ролеви модел и на практика всичко което правят и изричат, се счита за редно, като правотата му не се поставя под съмнение.

Всъщност, ако сте родител и вярвате, че всички сме равни, то най-добрият съвет да възпитате толерантност у детето си, е да обсъждате темата с него. Резултати от проучвания в Америка сочат, че колкото повече отбягваме темата, толкова повече проблемът се задълбочава! Оказва се, че не е успешна стратегия да не говорим за различията, с идеята, че по този начин ги подчертаваме, обръщайки вниманието на детето към тях. Напротив, погледът му е вече привлечен и то напълно осъзнава, че например чернокожото момче в класа се различава от него.

Тук е моментът да обясним на какво се дължат разликите и докъде реално се простират – в случая само до външните белези, което не представлява пречка за общуване между двете деца, нито е индикатор за превъзходството на едното или другото. Насърчаването към общуване с връстници от друг произход е добър начин да се разбият наложените стереотипи. Когато се докоснем до „непознатото“ и му дадем шанс да го разберем и опознаем от близо, преставаме да се страхуваме от него, както и да подхождаме с мнителност.

Външното влияние

Да възпиташ толерантност в бъдещите поколения не изглежда толкова непосилно, ако това зависеше само от родителите. Но семейството в много случаи е безсилно да тушира външното влияние. Юношеството е периодът, в който все още представите ни се менят, а за нас е от значение да принадлежим на нещо, да бъдем част от дадена група или идея.

Незрелият ум е лесно податлив, затова и не е случаен фактът, че различни крайни религиозни секти и терористични организации успяват да привлекат за свои съмишленици именно много младежи. Точно в тази възраст се наблюдават най-често първите притеснителни прояви на нетолерантност, като при някои се стига и до крайности! Външното влияние се осъществява от филми, музика, телевизия, реклами и въобще от всичко което ни заобикаля, точно затова то е и много осезаемо.

Вероятно най-голяма тежест имат социалните мрежи. Те са съсредоточие на множество мнения и гледни точки, често насочени негативно към конкретна група хора, предимно малцинствена. Там лесно се образува вихрушка около едно изказване или споделен клип и от нищо се заформя ожесточен спор, който нерядко се пренася и в реалния живот.

Британско проучване върху разпространението на расизма в Туитър от 2012г. ни информира, че всеки ден 10 000 публикувания на потребители в социалната мрежа са с расистко съдържание. Трудно би могъл да се ограничи достъпът до тази виртуална платформа, но родителите трябва да бъдат нащрек и да осъществяват контрол, за да са наясно от какво се интересуват децата им и кой или какво може да им повлияе негативно.

Всеки родител сам може да прецени под каква форма е удачно да се упражнява този контрол спрямо установените отношения в семейството. Най-добре е да се случва посредством открит разговор между двете страни. По този начин ще се заздрави доверието помежду им и подрастващите ще споделят с по-голяма лекота какво ги вълнува. Това от своя страна може да предотврати бъдещ завой в грешна посока, например включването в младежки групи, основани върху омразата срещу различния.

Твърде заетите родители

Да се възпитат множество добродетели в бъдещото поколение изисква пълна отдаденост на родителите, които в наши дни са твърде заети. Затова и въпросът за липсата на толерантност е силно подценяван и пренебрегван. Въпреки че статията разглежда предимно расовата нетърпимост, проблемът е на всички нива на различие.

Намиране на време за важните теми

Темата е едновременно обширна и деликатна и предполага много внимание и отговорност от страна на всички ни. Децата, които от ранна възраст упражняват насилие, било то на физическа или психическа основа срещу различните от тях, носят този гняв с години в себе си. Същото важи и за тези, които са били обектът на това насилие. Ако не ни трогва мисълта, че нечие чуждо дете ще страда от грубото дискриминиращо отношение на нашите синове или дъщери, то поне нека се замислим за това, че омразата разяжда човек отвътре.

Нека се постараем да отгледаме здрави, разумни и широко скроени хора, защото светът става все по-тесен, а границите все по-преодолими. Живеем в динамично общество, обзето от постоянен стрес, и е излишно да търсим поводи за внасяне на допълнително напрежение в ежедневието си, а гневът макар и насочен навън, вреди и на нас самите.

Александра Шихаде

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :