За конете с любов

Конската опашка отдавна не е знаме за българина. Отдавна не е на седлото конният народ. Друг е битът му. Други са мечтите му. Но любовта му към коня е жива.

В народния календар има ден, посветен на конете – първият съботен ден от великия пост. Тодоровден/ Конският Великден е един от подвижните празници, чиято дата се определя по лунния календар. Чрез него народната традиция успява да пренесе през времето духа на предците ни – конници.

Гледката на галопиращ кон събужда генетичната ни памет. Зова на кръвта поражда в нас желание да се докоснем до това красиво и умно животно, да почувстваме устрема му. Колцина са българите, които днес яздят редовно? Добре, че го има този съботен ден. Той е повод да пояздим или поне да погалим конче. Празникът на конете ни помага и да си припомним кои сме, и от къде идваме. Както и да се замислим накъде отиваме.

Конят е част от нашето минало, но също и от нашето бъдеще. Конният туризъм привлича все повече хора – както българи, така и чужденци. Та нали това е най- добрият начин да се видят красотите на родината ни, на българската природа. Освен удоволствие, ездата е и спорт.

Страната ни има своите успехи в конните спортове, макар че те не са сред най-популярните в България. Може би, защото са скъпи за практикуване. Поне за живеещите в градски условия. Какво ли биха ни казали предците ни, ако можеха? Сигурно ще ни разкажат за ползата от ездата, от общуването с конете.

Ние вече започнахме да опознаваме и ценим възстановяващото им въздействие. Лечебните курсове на конните бази в страната стават все по-популярни. Хипотерапията си спечелва нови и нови привърженици. Нима има нещо по-хубаво от това полезното да е и приятно. Денят, прекаран с конете е сбъдната мечта за малки и за големи.

Може би, един ден миналото и бъдещето ни ще се срещнат. Може би, ще дойде време, когато всеки българин ще язди. Когато ще имаме познанията на дедите си и конят отново ще бъде важна част от живота на всеки българин.