Spisanie.to

Във филма

„Гледам на романтичните комедии като на поджанр на научната фантастика, в който създаденият свят се подчинява на закони, различни от тези в нормалния човешки свят,” казва Минди Калинг.
И е напълно права.
Защото това, което показват тези филми, понякога е напълно неприложимо в реалния живот.
А не рядко е и абсурдно, неуместно и… незаконно.

Невъзможна романтика

Както порното създава нереалистична представа за секса, така романтичните комедии създават нереалистична представа за романтиката.

Подобно на детските приказки (и особено тези, анимирани от Дисни), романтичните комедии са изградени върху предварителното условие, че двамата главни герои умеят да четат мисли. Условие, напълно неизпълнимо предвид нелепия времеви диапазон, в който от напълно непознати те се превръщат в перфектната двойка, в идеално допълващо се цяло.

Учените са категорични, че това завидно ниво на синхрон и разбирателство е постижимо не по-рано от половин година след началото на връзката!
Това в никакъв случай не означава обаче, че всеки двама души постигат безмълвното разбирателство на възрастна семейна двойка само в рамките на шест месеца.

Подобно ниво на сплотеност и така наречената способност да си „четат мислите” са резултат на задълбочено опознаване и системна откровеност в продължение понякога на години.
Това не е критерий, по който да прецените дали сте „родени един за друг”, а показател за това колко труд сте вложили в изграждането на отношенията си.

Връщане към действителността

Или накратко казано – не очаквайте партньорът ви да ви чете мислите и не съдете по това за неговите чувства към вас. „Романтиката” в романтичните комедии сработва единствено защото е създадена от сценарист, който, познавайки двамата си главни герои, е способен да предвиди емоциите, чувствата и реакциите им.

Без този всевиждащ сценарист романтичната комедия би била просто поредната история за двама души, които се срещат, донякъде се харесват, излизат на няколко срещи, започват да се влюбват, държат се глупаво един пред друг и в крайна сметка, пет години по-късно седят на дивана и гледат турски сериал, докато бобът заври.

Не намираш нищо вълнуващо в това? И защо да намираш, та това е ежедневието, с което всеки един от нас се сблъсква постоянно. Няма нищо вълнуващо в ежедневието.
Което е и една от причините за съществуването на въпросните филми.

Фантазия и реалност

Отегчени от обикновения живот, който водим, търсим бягство в света на измислицата, където всичко е позволено и всичко е възможно.

Понякога обаче границата се размива и нашето бягство се превръща в разочарование от действителността, която не може да се сравнява с предлаганите ни фантазни светове… или дори в нещо по-лошо.

Скорошни проучвания намират връзка между любителките на „50 нюанса сиво” и неудовлетворителните, изпълнени с психически и/или физически тормоз връзки.
Все още не е ясно кое поражда кое – дали четенето на подобни романи прави някои жени по-склонни да толерират подобна връзка, или жените в такива връзки е по-вероятно да предпочитат подобни книги. Едно обаче е очевидно – нещата, които стоят добре върху хартия или на големия екран, често нямат място в реалния живот!

Като образа на преследвача, който проследява любимата си, за да я види, или нахлува в спалнята й нощем, за да я гледа как спи (ярко присъствие както в „50 нюанса сиво”, така и в другата мека на нереалистичните преувеличени романтично-притеснителни жестове – „Здрач”).

Проблемът тук отново е в разминаването между фантазия и реалност.
Във фантазията можеш да реализираш всичките си желания без страх от осъждане и неодобрение, без разочарование, без последствия.

В истинския свят обаче да бъдеш проследявана и наблюдавана е не просто плашещо и нелегално, но и класическа илюстрация на приказката „Внимавай какво си пожелаваш…”.
И вместо да се впечатлиш от силните чувства на своя преследвач, по-вероятно е да се обадиш в полицията.
Така и трябва.

Простичка романтика

Грандиозните романтични жестове са възможни единствено между хора, които се познават достатъчно добре, за да знаят как би реагирал другият.

Това е и най-романтичният жест, който би могъл да направиш за някого – да разбереш каква е неговата представа за романтика, какво го кара да се чувства ценен и обичан… и да направиш точно това.
Персонализираното отношение говори повече, отколкото всички страстни целувки под дъжда.
Защото в реалния живот няма всевиждащи сценаристи и всичко, на което можем да разчитаме, са нашите собствени всекидневни усилия.

Нели Кацарова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :