Вълчицата

Най-вероятно сте я забелязвали, защото Вълчицата е от тези, които винаги правят впечатление, щом влязат в помещението. Магнетична, елегантна, атрактивна, със силно излъчване и опасен чар. Не се притеснявайте – най-вероятно и тя вече Ви е забелязала, особено ако сте симпатичен – според нейните критерии – индивид от мъжки пол!

Тя има това зрение, с което зорко набелязва жертвите си, и това обоняние, с което ги надушва от разстояние. Ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите и хищническия блясък в очите й. Той се различава драстично от влажния поглед на гладното куче, което гледа салам.

О, не! Не и тя! Вълчицата не чака великодушния господар да я удостои с порцията храна. Тя сама е излязла на лов, в търсене на плячка, готова да впие челюстите си в гръкляна на най-сочното агне наоколо, което след това да метне на врата си и да отнесе в леговището си, за да засити вълчия си апетит.

Независима, силна, горда, директна, своеволна, разкрепостена, болезнено откровена – това е Вълчицата. Жена, която е наясно със себе си, знае какво иска в леглото и как да го постигне. Не се свени да вземе своето, защото е твърде интелигентна, за да пренебрегва желанията и потребностите си. Бройката на жертвите й е просто число. В нейния случай – голямо.

Много жени не одобряват поведението й, лепят етикети и разпалено се възмущават. Но дали в действителност не й завиждат за смелостта да бъде себе си и да отстоява позициите си, без да цепи басма на никого? Всъщност и няма причина да го прави – тя не е шивачка.

Доста мъже също често я критикуват и си правят изводи, без да я познават, но тайно или явно си мечтаят да са с нея, да имат шанса поне веднъж да бъдат завлечени в бърлогата й. Но разбира се! Как така тя ще иззема тези висши изконни права на мъжкото съсловие да бъде в ролята на Ловеца и да се кипри с бройката на паднали в кревата?! С какво право гордо ще заявява сексуалността си и своите потребности?!

Откъде-накъде ще нарушава каноничното определение, че „жените искат любов, а мъжете – секс“?! Как така няма да възприема еднонощната креватна гимнастика като истинска благословия и начало на Вечна Неразделна Любов между Стамат и Минка – 1962 година, с котва и русалка?! Та това е възмутително! Но пък от друга страна… Щом като има толкова опит, може пък и да знае какво прави?… Кой знае?… Любопитството погубило котката, казват…

Подире й често ще видите цяло стадо агнета с перфорирани гърла, които сърцераздирателно блеят обяснения как ТЯ е жената на живота им, блъскат се и се препъват едно в друго, в отчаяна надпревара кое по-напред да бъде изядено докрай. УМОЛЯВАТ да бъдат оглозгани! Объркали сте ролите, драги агнета!

ТЯ е хищникът, ТЯ е тази, която решава чие гърло да прегризе, а не вие! ТЯ преценява и колко порции да изяде от плячката, така че ако твърде много блеете, има сериозна вероятност да попаднете в пиесата „Глас в пустиня“, където главната женска роля – тази на Пустинята, се изпълнява именно от Вълчицата. И това представление се играе като прелюдия към следващата част – интерпретация на „Мълчанието на агнетата“. Всичко си има напълно естествено обяснение. За партньор й е нужен Вълк, не агне. Агнето е просто храна. Природен закон – нищо лично!

Вълчицата е дете на Природата. Обича Свободата. За нея тя е висша ценност. Именно на нейна основа гради доверието в отношенията. Освен това е достатъчно активна личност с разностранни интереси и плътно запълнена програма, така че няма особено време да скучае. Поради тази причина връзките в класическия смисъл не са за нея. Те са за питомните – като женските кучета.

А при нея Дивото зове. Има нужда да диша. Ако й наденеш нашийник или примка около врата, тя се задушава. Затова ще я прегризе с настървението и първичността на чистокръвен звяр, какъвто е и в действителност.

Не е ли самотна понякога, когато няма Вълк? Възможно, но го предпочита пред фалшивите претенции и ограничения.

Не се ли отчайва? Набавила си е чай и се старае винаги да има в наличност, за да се зачайва.

Вярва ли в Любовта? Вярва в себе си. А това е повече от достатъчно.