Spisanie.to

Дай ми свобода и аз ще те обичам

Животът ни учи да обичаме, да вярваме, да мечтаем, да избираме. Учи ни да вземаме решения, които коват съдбата ни, да понасяме тяхната тежест и тяхното щастие…затова, дай ми свобода и аз ще те обичам!

Всеизвестен факт е, че доверието представлява най-стабилната основа в любовните взаимоотношения, но също така е и най-трудно постижимо. А съхраняването и подхранването му нерядко се оказват мисия невъзможна.

През годините, в които имах възможността да срещна различни хора, успях да създам в себе си едно безценно възприятие за проблемите на ревността и свободата. Разбрах, че човек ревнува, когато се съмнява в себе си. Разбрах, че аз трябва да се стремя да давам най-доброто от себе си на човека, с когото съм, вместо да се страхувам, че той ще го открие някъде другаде. А пък, ако го срещне „там“, значи не е човекът, който трябва да бъде „тук“.

Разбрах, че ревността, освен че унищожава любовта, разяжда и моя вътрешен баланс, самоуважението ми, личността ми представа за стойността ми. Разбрах, че човек има нужда от лично пространство, в което да разгръща себе си, нерядко да се преоткрива, да съгражда онази част от себе си, която остава независима от наличието на другия човек.

Това е мястото, в което мога да придам израз на всичко онова, което харесвам и обичам, което изгражда същността ми, което остава завинаги в мен, независимо с кого споделям живота си. Това, разбира се, не означава да не допускам партньора си до него. Напротив. Прекрасно е, ако и той намери комфорт там, но не на всяка цена.

Това е моят оазис на свободата, от която имам нужда, а най-хубавото е, когато в тази свобода избирам „него“… и той мен.

Когато установяваме дадени взаимоотношения, именно свободата, която даваме и получаваме, е и най-голямата отговорност, която трябва да поемем. Много по-трудно се прекрачват дадени принципи, когато са подплатени с доверие и съвест.

Чрез тази свобода ние се учим и израстваме. Понякога грешим, друг път – вземаме правилното решение, но важното е, че каквото и да предприемем, знаем, че имаме подкрепата на човека, от когото имаме най-голяма нужда да ни я даде.

Една сентенция гласи, че „свободата е право, а не привилегия“ и в нейния дух се пораждат въпросите: Как бих могла аз да огранича един човек, когото обичам, от правото му да извърви своя път?

Как бих могла да го лиша от всички възможности, които се разкриват пред него, и как бих могла да стесня избора и мирогледа му до „винаги мен“? Как той ще ме обича, ако не ме избира с разума и сърцето си?

Аз вярвам, че обичам най-силно, когато имам възможността да „летя“, да откривам, да „бъда“ и независимо дали някой ограничава свободата ми, аз ще бъда там, където е сърцето ми. Но ако ми я дадеш, то ще бъде при теб…

Затова, дай ми свобода и аз ще те обичам!

Александрина Гьошева

1 коментар

  • Тук в тази статия се подразбира, че свободата представлява липсата на прословутата ревност, която унищожава всяка една любов, на държането на сметка, изобщо в статията се набляга върху това, че свободата не е просто свобода, а съвкупност от много неща, които ще позволят да бъдеш себе си и същевременно да позволиш да бъдеш обичан. Това е свободата, много хора не го разбират, като кажеш свобода и започват да си мислят, че човека до тях има предвид свободна връзка всеки да прави каквото си иска без да си държат сметка и т.н, не свободата е това да позволиш на човека до теб да бъде себе си, да преследва мечтите си и да му позволиш да те обича, за да можеш и ти да бъдеш обичан.

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :