Дом, в който не бих живяла

Дом,

1….в който не се допускат грешки

2….в който няма деца

3….в който не се говори високо

4….в който няма скандали

5….в който няма смях

6….в който не се слуша силна музика,филм или предаване

7….в който има само бели стени

8….в който няма естествени материали(дърво,камък,желязо)

9….в който няма картини

10….в който не мирише на ванилия,канела или подправка

11….в който няма животни

12….в който не празнуват повече празници от отбелязаните в календара

13….в който не се почита храната и пиенето

14….в който няма цветя

15….в който не се вярва в нещо или някой

16….в който няма любов

17….в който винаги се яде седнал на маса

18….в който винаги всичко се намира,а не се търси

19….в който няма пердета

20….в който не живее моя мъж и дъщеря

Дом без моето семейство ми звучи най-страшната история. Искам да съм постоянно с тях и това не може да ми писне. Донякъде досадно и за някои неразбрано е желанието ми, но истината е такава. Нямам представа как се случи това и дали съм обсебена.

Трудно успявам да обясня на приятелите си, че най-щастлива ме прави мисълта, че в съседната стая са те. Може да не стоим на масата докато се храним, може цял ден да сме в различни помещения, но те са там. Мисълта да ги няма ме натъжава винаги.

Едва ли някой може да каже кои са най-важните семейни ценности, защото те са индивидуални за всяко семейство, но със сигурност бих отбелязала, че то трябва да бъде заедно. Поради ред причини свързани с тази моя задушаваща представа за семейна идилия, аз съм и привърженик на брака. Някак си тази свобода на простичкото съжителство ми изглежда като винаги открехната врата да избягаш от най-малкия проблем.

Аз бих. Всеки ден ми се бяга. Искам да избягам, когато дъщеря ми пита по 10 пъти едно и също, искам да избягам от хобитата на съпруга си. Искам да избягам от това семейство и да си намеря едно ново и розово от картинка. Обаче имам брак и моята врата не е открехната, а здраво затворена и са ми взели ключа и са го пуснали в кошчето с играчки на дъщеря ми. Аз отивам да го търся и докато изровя всички счупени играчки съм забравила, защо исках да отключа тази врата? Свободата в брака разваля семейството.

Няколко простички и тривиални неща за мен правят едно семейство истинско. Събрала съм ги в списък. Този списък винаги мога да го променя, но никога няма да зачеркна семейството си, защото без него няма да ме има и мен. Казват, че истинската любов не е егоистична, но аз мисля точно обратното. Искам си семейството изцяло за себе си и не ги деля с други. Досаждам им всеки ден и понякога се налага да ги разсейвам от невидимия затвор, който съм създала, за да ги задържа плътно до себе си. Е, сигурно знаят, че са в плен, но ми се струва, че им харесва.

За да създадеш семейство със сигурност трябва да си намериш и сродната душа. Няма как да създадеш мечтано семейство, ако не го създаваш с някой, който има сходни представи. Пък и този партньор всъщност ще е твоето семейство през цялото време, защото останалите членове ще бъдат в клопката ни за много кратко. Останалите членове един ден ще създават свои невидими затвори за своите си семейства.

На 15 май се отбелязва световния ден на семейството.

Според мен семейството е причината този свят все още да съществува.