Думите, които не изричаме

В живот като днешният, не можеш да имаш доверие на почти никого. Всеки ден е борба за оцеляване и надмощие. Имаме семейства, роднини, приятели, с които не всеки път споделяме всичко, както твърдим. Не може да не ви се е случвало да премълчите някой път, било то за добро или за лошо. Какви са последиците от точно тези премълчани думи и по-добре ли е да си замълчим в определен момент?

Постоянно сме заобиколени от хора, всички те са с различни характери и изключително уникални. Няма възможност да се разбирате напълно с всеки един от тях. Винаги ще има скрити мисли и колкото и да сме отдадени на човека до себе си, ще има неща, които ще запазим за себе си. Ще ви дам един прост пример:

Кавга с половинката или само спор: в повечето случаи жената говори, а мъжът мълчи. Няма подобно нещо от сорта: „той просто няма какво да каже“ напротив, има, но силният пол е проектиран да избягва конфликтите. Мъжете най-вече задържат в себе си думи, които могат да ни наранят. Затова когато са на по „чашка“ им идва дар слово – един вид им падат задръжките и тогава се получават и скандалите в семейството, защото мъжът си е премълчал през останалото време, когато е трябвало да говори. Това според мен е нормално. Ако обичат или уважават даден човек, те никога няма да го наранят или обидят. Докато при жените е точно обратното. Ние не можем да премълчим нито една наша дума, за жалост. Ако не пред даденият човек, то пред някои друг ще се „жалваме“ от него. Оттам идват и клюките.

Защо не се говори за мъжете, че са клюкари, а се споменават само жените? Ами точно заради факта, че те нямат заложено в себе си желанието да клюкарстват и в повечето случаи знаят много неща за някой, но не биха го споделили с всеки, за разлика от нас. Имам контакти и с мъже, и с жени. С „просто око“ се вижда как стоят нещата. Почти не съм чувала, мъже да обсъждат личният живот на друг мъж. Въпреки това и жените премълчат някои детайли. Да , може да е илюзия , но е факт. Какво премълчат те?

Въпреки че много говорят, дори и когато е по-добре да мълчат, те премислят абсолютно всяка една тяхна постъпка. Най – вече премълчат пред приятелки. Още един пример ще дам:

Разговор между две приятелки, едната пита другата дали е напълняла. Тук идва моментът, когато повечето жени си премълчават и казват: „Не, дори ми се виждаш по – слаба“ – което е още по–глупаво отношение, защото в повечето случаи е лъжа. Това говори, че просто са искали да повдигнат самочувствието на „дружката“, въпреки че мислят обратното.

Мисълта ми е, че не винаги изричаме това, което е на „езика ни“, просто сами трябва разберем кога да премълчим и кога е по-добре да го кажем!