Дългогодишна връзка или нова тръпка?

Истинската любов не винаги е задължителен фактор в дългогодишните връзки.

Срещаш някого, допадате си, общи интереси, минимален брой конфликти. Сякаш клоните повече към най-добри приятели отколкото към страстни любовници.
Но нима в това има нещо лошо?
Може би точно върху това се крепи и продължителният съюз помежду ви. Без излишни дрязги, почти перфектно разбирателство. Дотук изглежда нищо не би разрушило тази на пръв поглед идеална система.

Но нека си представим, че се появява друг.

Човек, когото не сме предвиждали. Човек, за когото не спираме да мислим. И тук се появява точно тази тръпка, която досега е липсвала и може би тайно сме чакали. Чувство, непознато и така изкушаващо. Осъзнаваме кое е редно и, че решението ни трябва да бъде разумно и честно спрямо партньора ни. И все пак съмненията не отминават.

Какво би станало ако опитаме и направим внезапна промяна?

По-лесно е да не рискуваш, да запазиш това, което е вече изградено, отношения, подплатени с доверие и разбирателство. Въпросът е струва ли си да жертваш сигурността за моментно увлечение, знаейки, че връщане назад няма?
Но ако не опиташ от непознатото може би никога няма да разбереш какво е страст, непреодолимо увлечение или дори любов. Ако не поемаме рискове какъв е смисълът? С любовта не се свиква, не се нагаждаш според обстоятелствата, за да я почувстваш. Любовта идва без да задава въпроси. Изненадва те, когато най-малко я очакваш и ако не си готов да рискуваш всичко за нея, значи не я заслужаваш.
Ако все пак сме решили да опитаме късмета си и протегнем ръка към неизвестното: какво следва?

Обикновено има два варианта.

Единият е Happy End.

Влюбвате се безумно и се разбирате чудесно! Е, да, ама в повечето случаи далеч не е така гладко. Може би тук играе роля всеизвестният закон на Мърфи, но в повечето случаи внезапната тръпка между двама непознати е между хора, нямащи почти нищо общо помежду си.

Нали знаете – противоположностите се привличат!

Където има пожар, има и пострадали!

И тук изниква сравнението между преди и сега. Спокойствието изведнъж е изчезнало, споделянето е намаляло, всичко така до болка познато вече го няма. На тяхно място стоят спорове, различия. В същото време обаче се е появила една емоция, изпълваща цялото ни същество. Сякаш точно в моментите на страст всичко друго е без значение, комфортът изглежда маловажен.
И тогава поетият риск не изглежда напразен, може все пак да си е струвало лишенията.
Човек не може да предвиди какво ще му се случи и е възможно всеки да попадне в подобна ситуация.
За съжаление или не, сами трябва да взимаме решенията си!
Винаги някой ще пострада така или иначе.
Идеален изход за всички няма.

Дали да послушаме разума или сърцето е типичният тривиален въпрос и тук преценява всеки сам за себе си.

Но едно е сигурно, ако Колумб си е седял вкъщи, Америка щяхме да видим през крив макарон.

Така, че опитът, макар и често пъти горчив, е много по-скъп и по-ценен от сигурността. Да си мечтател и авантюрист не е лесно, но пък за сметка на това е доста интересно. Така че, рискувайте, изживейте мига, но помнете: щастие, просъществувало заради чуждо нещастие не е с дълъг срок на годност…