Изкуството на спора

Статистическите проучвания показват, че повечето кавги започват с незначителни забележки.
Ако тези забележки са комбинирани и с лични нападки, разправията е в кърпа вързана.

И точно тук е хубаво да правим разликата между караница и спор.
Спорът е интелектуалният, много по-мъдър брат на кавгата. Той използва факти, а не емоции. Обосновани аргументи, а не произволни нападки.

И най-главното – след него не настъпват онези опустошения, характерни за емоционално украсените разправии.
Не че ви съветваме да спорите – правете го само в наистина краен случай – но ако все пак ви се наложи, ето няколко полезни правила.

Първо ниво: искрата

Искрата, която запалва спора, може да приеме много форми. Например да кажете нещо, което да се приеме като критика от човека насреща.
Или обратното, да не кажете нещо, което се е очаквало да кажете.

Ако все пак се е стигнало до бурна реакция, правилото е да не реагирате спонтанно и също така бурно. Спомнете си, че това няма да доведе до нищо добро.
Понякога най-добрият отговор е да не кажете нищо, или просто да осъзнаете какво точно казва другият човек. .

Второ ниво: разпалването

Това е ключовият момент във всеки спор. Разговорът внезапно придобива висок емоционален градус, ако във въздуха летят обвинения!
Скоростта на думите се увеличава и вече ни е много трудно да чуем какво казва другият – толкова сме заети да докажем своята гледна точка.

Колкото повече се прекъсваме един друг, толкова по-бурна става разправията. В резултат на силните емоции в мозъка ни се образува нещо като стена – тя буквално спира рационалното ни мислене. В такива моменти сме склонни първо да реагираме, и след това да разсъждаваме.

Как да си помогнем?

Когато разговорът ескалира, нашето внимание се изключва. Изведнъж за нас става много по-важно да докажем, че сме прави, отколкото да разрешим проблема или да дадем на другия човек думата.
Но все пак имаме избор. Опитайте следното:

По време на спор, дишането ни става бързо и повърхностно.
Фокусирайте се върху него и се опитайте да дишате дълбоко. Това ще ви разсее поне донякъде.

Умишлено забавете скоростта на разговора.
Най-очевидният начин да успеете да го направите е да не прекъсвате събеседника си.
Когато се намираме в разгорещена дискусия, съзнанието ни буквално блокира и скъсява фокуса на възприятията ни.

За да намалите емоционалния градус, опитайте се да се поставите на мястото на насрещния човек. Това първоначално може да бъде много трудно, но е въпрос на практика и добра воля да успеете.
Разбира се, това не означава, че трябва да се съгласявате с всичко – просто изслушайте. Невероятно е как една такава обективна перспектива може да успокои спора. А в някои редки случаи – и да го реши.

Трето ниво: спиралата

Това е мястото, където всяка дискусия зацикля. Ако не сте успели да спрете на някое от първите две нива, то тук нещата обикновено излизат извън контрол.
Най-често се започва с обобщенията: „Нищо не можеш да свършиш!“ и с личните нападки: „Ти си толкова несъобразителен!“
Тези тактики целят да дадат предимство на използващия ги. Но правейки го, той само налива масло в огъня.

Какво да правим?

Дори на този етап от спора все още не е късно да предприемете конструктивни действия. Най-добрият начин да го направите е като натиснете бутона „стоп“.
Може да кажете, „Искам да прекратя този разговор и да се върнем към него по-късно“.

Разбира е, в идеалния вариант това е изречено със спокоен тон.
Има една широко известна поговорка, според която „В спора се ражда истината“.

И това е вярно, ако сме успели да запазим самообладание, да съхраним позициите си и същевременно да чуем и другия човек. За всички останали случаи най-добре е да се придържаме към добрия тон и приятелските намерения.

Защото и най-добрият спор не е по-добър от едно безценно приятелство.