Spisanie.to

Изповедите на един човек – ТВОИТЕ

Има ли нещо, което не би казал на никого?
Кога последно излъга?
Какво се срамуваш да признаеш, дори и пред себе си?

Много интересен проект, замислен в сърцето на Лас Вегас се реализира в момента. Всеки желаещ може да посети свободно галерията, в която е ситуиран, и напълно анонимно да напише на дървена плочка своята… изповед. Влиза в една малка изповедалня и там може да напише каквото поиска, без никой да знае, че е написано от него. Без никой никога да разбере. След което плочките биват закачени на стените и всеки може да ги прочете.

Ето част от изповедите, изписани върху висящите на стените дървени плочки!
(може да видите снимки в галерията)

– „Все още я обичам, след две връзки и пет години по-късно.”

– „Страхувам се, че ще умра сам.”

– „Продадох хероин на мой приятел и съсипах живота му.”

– „Откраднах повече от 15 хиляди от компанията, за която работя.”

– „Не знам какво правя, а времето ми изтича.”

– „Влюбен съм в стриптийзьорка.”

– „Излъгах лекаря си, че се чувствам неспокоен, за да ми предпише наистина силни успокоителни.”

– „Страхувам се, че ще се проваля.”

– „Отнасям се най-лошо с хората, които обичам най-много.”

– „Съжалявам, че смених религията си, за да се омъжа за теб.”

– „Съмнявам се в човека, с когото искам да прекарам остатъка от живота си.”

– „Правих секс с масажиста си три пъти.”

– „Мисля, че животът ми щеше да е по-добър, ако не бях толкова дебела.”

– „Мразя това, че всичките ми приятели вече имат деца и се превръщат в скучни хора.”

– „Обичам котките и мразя сестра си.”

– „Никога не са ме целували.”

– „Не мога да спра да изневерявам. Съжалявам.”

Определено имаме нужда от такова нещо и тук, в България. Какво бихте написали вие върху тези плочки? Бихте ли се осмелили да споделите тайните, проблемите, притесненията, неувереността си, така че всички да ги видят?
А може би някой, който ви познава, ще ги прочете?

Защо се страхуваме да признаем проблемите пред самите себе си?
Това не е маловажен проблем, а ако мислите, че звучи прекалено мелодраматично, опитайте да си отговорите честно – с всичко, което правите ли се чувствате добре? Всички спомени, които сътворявате ли искате да останат част от вас?

И тук не става въпрос за съвършенство или за непогрешимост. А за това да признаете проблемите пред самите себе си, дори и да не го направите пред друг. Да ги напишете на един лист и да прочетете написаното. Да се срещнете с него, а не да се опитвате да го изтриете, да избягате от него, да го напиете, да го дрогирате или замеряте с успокоителни, докато не се пръсне на парчета. Защото то няма да изчезне, нито да се изпари или дори избледнее. Не и докато не се примирите с него – или го променете и бъдете щастливи или го приемете и бъдете щастливи.

Признайте си, че сбъркахте.
Простете си и се усмихнете.
Пуснете балончето да отлети.

Инес Райчева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор