Интимността – игра с брутални правила

Нагон, израз на чувства или етикет?

Сексът, като изначална форма е начин на размножаване. Предимно е стремеж към възпроизвеждане, нагон, инстинкт за продължение на рода, задоволяване на похотта.
Но освен тези първосигнални нужди, сексът е средство и да изразим любовта си.
Миг, в който се сливаш с половинката си и ставате едно цяло. Момент, в който сте напълно зависими един от друг.
Но всички сме наясно, че в днешно време сексът е по-скоро мода, заобиколени сме от пошлост, вулгарност и вече се е превърнал просто в един примитивен акт. Вече няма значение как, кога и с кого. Важното е да се случва – и то често.
Така ставаш популярен сред останалите, по-опитен. Но така ли е нормално да бъде и това ли стои на първо място в отношенията между мъжа и жената? Или по-модерното определение като „приятели за секс“.

Консумация на любовта

Да предположим, че сме влюбени и сексът вече не е само реклама по телевизията, постер на билборд или чисто и просто задоволяване на физическите нужди, вече се е превърнал в страст, емоция. Сластолюбието е останало на заден план и всичко се свежда до определен човек, а не до самото действие. Тогава се стремиш към по-висши усещания, а не към самия нагон.
Но какво означава да консумираш любов?
Нима това е предмет, който използваш или храна, която поглъщаш? Любовта не е ли докосване, чувство, как може да бъде превърната във вещ? Сигурни ли сме, че знаем какво означава сексът?
А, да, имаше един синоним на тази дума: правене на любов…
Освен да бъдем консуматори трябва и да създаваме, да творим. Половият акт не е просто дейност, той е изкуство, изкуството да предадеш това, което усещаш към някой друг.

Сексът като средство

Разделите обаче са част от нашия живот и е доста трудно да ги избегнем!
А когато се случат, и то не по наше желание, започваме да се чудим къде сме сбъркали и как да си върнем любимия. С разговор не се получава, мъжете не обичат откровените диалози, предпочитат пасивното мълчание. За тях проблемите просто отминават.
Ами ако пуснем стръв с надеждата да клъвнат?

Има становище, че мъжете говорят с жените, за да спят с тях, а жените ги примамват в леглото, за да последва комуникация. Възможна ли е подобна последователност?
Струва ли си да се предлагаме само и само да виждаме човека, когото обичаме.
Каква е идеята?
Да го накараме отново да се влюби в нас, да не може да ни се насити? Но що за любов е това? Ако той наистина държи на нас и не си представя дните си без присъствието ни сам ще ни търси и желае. Хората казват: „Целта оправдава средствата!“, но стига тази цел да си струва.

Сексът – пътят към любовта?

Казано е, че сексът засилва чувствата.
Това означава ли, че можем да го накараме отново да се влюби в нас? Ако константно го привикваме, а той не ни отказва означава ли, че не желае да е с никоя друга?
Как да разграничим похотта от желанието за реална интимност?
Все въпроси, нали!
Ако можеше поне за миг да надникнем в мъжкото съзнание всичко щеше да е толкова по-лесно!
Само че няма как и трябва да се справим с дилемите сами. Проблемът в случая е, че ние жените по този начин се превръщаме в мъже – за да не изглеждаме слаби в неговите очи и да не се принизяваме, се държим безразлично, макар не това да са истинските ни чувства. Търсим човека, когото обичаме само по една единствена причина.
И какво би си помислил той? Няма ли да реши, че не се интересуваме от самия него, а го използваме само като вещ?

Сексът все пак си остава просто секс

Накратко всичко се свежда до една пуста гордост!
Той няма да признае чувствата си, защото е решил, че сме студени и равнодушни, а ние няма, защото ни е страх от отхвърляне.
И къде е изходът от този порочен кръг?
Всичко се е превърнало в игра с доста строги правила, неподлежащи на промяна. В уреченото време всеки изиграва ролята си успешно, а после всеки си тръгва отделно.

Михаел Льонинг е казал: „Обичайте се и ще бъдете щастливи! Толкова е просто и толкова трудно.“
А можем просто да изречем или дори да покажем това, което наистина изпитваме. Но в повечето случаи егото винаги стои на първо място и в стремежа си да направим от секса любов, в крайна сметка превръщаме любовта в секс.